Едно пътуване до Южна Италия или как Когато изпитваш нужда да повярваш в нещо, трябва да започнеш от себе си! Част 1

Случвало ли ви се е да се почувствате сам/а, да не знаете кой път да поемете, ежедневието ви изведнъж да посивее и да нямате желание за нищо ... Имате ли куп сложни взаимоотношения, с които просто не знаете какво да правите? Търсите ли безуспешно вдъхновението си? Всичко това може да са знаци, че имате нужда от едно хубаво, напоително пътуване без други хора, за да се отпуснете и да оставите съзнанието си да поблуждае. В блуждаенето се раждат най-добрите идеи. Лично изопробвано.

Няма състояние, което пътуването да не може да промени! За добро или зло!

Запомнете това! Това е разказ за онзи миг, когато имате нужда да повярвате в нещо. И точно в този същия миг, трябва да започнете от себе си! Запомнете и мига с блуждаенето ... Ще Ви го припомня малко по-нататък ...

Преди да започна да пътувам, определено приемах повече неща в живота си за даденост. Щастлива съм. Израстнах в прекрасно семейство, което ме възпита и което ме научи да вярвам в себе си!

Когато повярвате в себе си, само тогава ще имате криле да полетите!

И когато полетитее, Ви става ясно, че най-интересната част от пътуването си остава неизвестността - нуждата от това да ви се случват неочаквани неща, които ежедневието със сигурност не може да предостави. Лао Дзъ казва, че

„Колкото по-далеч стига човек, толкова повече осъзнава колко малко знае.“

Описаното по-горе състояние става повод за онзи тип пътуване когато изоставяш познатото за да посетиш ново място или култура. На кратко - да разшириш кръгозора си. Тогава излизаш от зоната на комфорта си. Но усилието си заслужава, тъй като новите изживявания могат да те променят и да те направят далеч по-завършен и интересен човек. Едно е сигурно - пътувайки, всеки трупа ценни спомени, които са вечни, докато е жив и са богатство, което никой никога не може да му отнеме. Ето защо пътуването променя всичко … Осъзнаваш колко много нови истории и хора ще откриеш. Много неща ще пробваш за 1ви път. Със сигурност ще ти е некомфортно, ще ти липсва старата възглавница. НО ВСИЧКО ЩЕ Е НАРЕД! Ще осъзнаеш, че всички си приличаме. Ще разбираш кои са силните ти и слаби страни. Не веднъж и два пъти. Ще се научиш, че може да се сприятеляваш навсякъде. На кратко:

Ще осъзнаеш колко си привелигирован за това, че можеш да пътуваш и сам да избираш как да живеш!

Тук е момента да намеся и онова запомнящо се пътуване до Южна Италия - или когато е назрял момента да промениш нещо в себе си, да напуснеш зоната си на комфорт и да се впуснеш в приключение! Както казах вече, аз съм изключително щастлив човек! Щастлив не само защото имам прекрасно семейство, а и защото имам малко, но изключителни приятели. Такива са Валя и Митко. С тях се запознахме естествено посредством работата ми. Станаха ми клиенти а в последствие много добри приятели! Страхотни широко скроени млади хора, които живееха от доста години в Наполи. Беше пак от онези дни, в които си висях в офиса. Разликата беше, че се намирах в същото това състояние, в което не ти се прави нищо и всичко около теб е 50 нюанса сиво - в другия смисъл! И тогава се чух с тях. Винаги съм искала да посетя тази част на Италия. Още повече там се намира и величествения Помпей, който е бил залят следствие изригването на вулкана Везувий. Това бе и моето 1во самостоятелно пътуване със самолет. Представете си - куфари (нали помните кой се мъкне с големите куфари), запазени седалки, транспорт до София - абе чудо! И всяко чудо до 3 дни. Месецът беше Август. Наясно бях и, че по това време на годината в тази част на Италия е изключително горещо и влажно, но честно казано на всякаква жега издържам, за разлика от студа. Естествено покрай мен винаги се случват някакви неща и ето защо винаги имам какво да ви разкажа. За да не разхождам родителите ми с колата, приятели ме посъветваха да се кача на автобус, тъй като има удобни и ходят до терминала. Става ви ясно, че автобуса закъсня, а аз се препотих 15 пъти, нали ... Както и да е. Стигнах на време. Терминал 1, София - Наполи!

Имаше страшно много народ на гишето, но успях да се вредя. А и бях си взела и приорити, за да не се тъпча с останалите и да не чакам на опашки. Още с 1вите стъпки и вече сте се измъкнали от комфорта, но както ви казах ... ВСИЧКО Е ТОЧНО! Самолета кацна, измъкнах си куфара и се запътих към изхода, където ме чакаха Валя и Митко. Много се радвах, че ги виждам. Съвсем скоро бяхме в Бодрум и изкарахме страхотна почивка там! Качихме се в колата и се запътихме към тях. Живеят на около 50км от Наполи, в регион, който се нарича Кастела Маре Ди Стабия. Много приятно местенце. Полета ми пристигаше късно вечерта, та стана ясно, че са на рожден ден, на който заведоха и мен. Всичко ми беше много интересно. 1вото странно впечатление беше как влизайки в апартамент няма коридор или антре. От вратата, директно влизаш в трапезарията. Много странно, но пък същевременно и интересно. Посрещнаха много дружелюбно. Повярвайте ми, светът е пълен с невроятно много добронамерени хора. Ще се срещнете с много такива, в това число и местни жители. Ще ви поканят в домовете си, ще ви попитат как сте, ще се поинтересуват и от вас самите, от вашата история и т.н. Светът не е толкова страшен, колкото предполагате.

След като се прибрахме, седнахме да поговорим и да се видим. Имаха много готина веранда с масичка, където можеш да излезеш на въздух. Нещо като малко дворче. Пропуснах да кажа, че Вал и Митко имат един невероятен мъник, а също и много щур - Пачи, който към онова лято все още беше мъничък. Казахме си някоя приказка, уточнихме и програмата. Тук трябва да вмъкна и най-интересната част. Освен, че се кръщавах като 1ви самостоятелен полет, пребиваването ми в Наполи, щеше да е и 1вото ми, в което щях да си обикалям самосиндикално навсякъде. Тоест бях на прага на 1вото ми индивидуално пътуване от което може би наистина имах нужда!!! Местата, където Вал и Митко щяха да бъдат с мен бяха Наполи и Помпей. Но всичко под ред. На следващата сутрин станахме и закусихме. Бяха ми приготвили традиционната италианска закуска - уникална кифла и невероятното италианско кафе! Оправихме се и излезнахме. Предстоеше ми сблъсък с античен Помпей. Един обект, за който до този момент само бях чела, гледала филми и снимки в интерснет. Повярвайте ми, нищо не може да се сравни с усещането да видиш Помпей на живо!

За тези от Вас, кото не са се интересували: Помпѐй е голям античен римски град, погребан под слой от вулканична пепел след изригването на Везувий през 79 г. Градът е открит през 1748 г., когато са проведени и първите археологически разкопки. Днес е музей под открито небе. Помпей е разположен в италианския регион Кампания, в подножието на вулкана Везувий. Градът Помпей е едно от най-значителните археологически открития на съвременния свят, разкриващ детайлни подробности за живота на хората през I век след Хр. Той се приема за един от най-представителните източници, които разкриват стопанската история на античността. Ако посетите тази забележителност ще се пренесете в епохата на римската цивилизация и ще усетите духа на живота през тази част от човешката история. Помпей е като отворена книга, която дава възможност да се потопите в различен свят и да погледнете всекидневния живот през друг ъгъл.

Там ще видите градоустройство, което прилича на сегашното, но в допълнение с невиждани стенописи и надписи, които разкриват бита на тогавашните хора.

Заради избухването на вулкана Везувий през 79 година след Христа, Помпей бива залят от пепел, която покрива всичко и в продължение на хилядолетия запазва останките в загадка. Вулканичната пепел успява да покрие целият град и да го запази непокътнат. Така археолози успяват да реставрират, освен сгради от обществено значение, къщи на заможни търговци и битови принадлежности, но и човешки тела, които Ви посрещат още на входа.

Истински човешки фигури, по чиито лица все още може да бъде прочетен ужаса от приближаващата ги лава, която само след секунди ги залива и те застиват там за вечни времена.

Мъже, Жени, Деца ... всички те, останали завинаги в руините на античен Помпей.

За огромно мое съжаление, този път не мога да Ви опиша усещането да стъпваш по паважа, по който преди години са вървяли гражданите на Помпей. Градът е толкова добре запазен, че освен, че се пренасяш в тяхната епоха, имаш усещането, че тези хора само след малко ще се появят от някъде и градът отново ще оживее. Сякаш всеки миг ще обуеш римските сандали с връзките и ще се потопиш в живота на някогашния Помпей. Територията на Помпей заема 44 хектара земя, която я прави най-голямата позната в света площ от руини. Представете си тази огромна площ. Още на входа, ти връчват една карта, с която тръгваш да разглеждаш. Описано е къде кой обект как се нарича и кратка характеристика, Също така, всяка улица на картата, а и в Помпей си носи своето наименование. Казвам ви, все едно сте в истинския Помпей ...

Реално, Помпей е толкова запазен, защото веднага е бил "погребан" от вулканичната пепел. Хората от Помпей, обаче не са знаели, че Везувий е вулкан, тъй като не бил изригвал в продължение на 1800 години. Изригването на Везувий през 79 година пр.Хр. над градовете Помпей и Херкулан, избълва около 1.5 милиона тона лава... за секунда. Катастрофалното му изригване е продължило повече от 24 часа. След бедствието щетите са толкова големи, а ефектите от трагедията толкова жестоки, че никой не е правил опит да насели Помпей отново - най-вече, защото останките му са на 7-8 метра под пепелта. Мародерите обаче, се завръщат на Помпей, копаят тунели под пепелта и откриват много от богатствата на града Преди самото изригване, никога не е ставало дума за "вулкан". Думата идва от "Vulcan" - римския бог на пламъците.

Всъщност, при изригването си, Везувий е трябвалод а залее Херкулан - близък до Помпей град. Както аз го наричам - съдба. Духва силен вятър по същото това време. Силата му е била толкова голяма, че откланя лавата и пламъците и така Везувий вместо Херкулан, залива Помпей! Част от Херкулан, също е била залята, но мащаба няма нищо общо с мащаба на Помпей. Съветвам Ви когато отидете там, да посетите и двете места. Везувий изригва 6 пъти през 18 век, 8 пъти през 19 век. Последното му изригване е през 1944 година. Последното му изригване от 1944 се случва в разгара на Втората световна война. Той унищожава бомбардировъчната станция на САЩ, разположена на няколко километра от него. Обектите, погребани под Помпей, са запазени в продължение на почти 2000 години. Това е и една от причините Помпей да е включен в ”World Monuments Watch by the World Monuments Fund” през 1996 година, след това отново през 1998 и 2000 година. От 1997 г. Помпей е в списъка на обектите от световното културно наследство на ЮНЕСКО. Счита се, че за опазването му са необходими 335 милиона долара. Ще Ви дам и още един съвет. Ако смятате да посетите Помпей и Херкулан индивидуално като мен, задължително се поинтересувайте и си наемете екскурзовод. Там историята е много и във всеки камък. Хубаво е да я чуете. Аз лично нямах време да намеря, но с общи усилия и познания по турски и английски език се справих с близкостоящите до мен екскурзоводи. Със сигурност, обаче имам намерение да повторя тази обиколка. Отделете си за това цял един ден и не бързайте, ако искате да усетите всичко онова, което Ви описват горните редове! Излезнах с огромно възхищение и преклонение пред останките на този град. На излизане както те посрещат, така и те изпращат залятите от лава човешки фигури със все същия изписан ужас по лицата, от който те побиват тръпки. Беше минал обяд. Тъй като Митко беше с още един негов приятел, решихме да отидем, да вземем малкия и да хапнем някъде навън. Седнахме в много готин китайски ресторант. където се нахранихме. Следобеда с Валката имахме уговорла да ме заведе в центъра на Помпей. Всъщност Помпей е друга област към Наполи. Времето, обаче беше много горещо. Верно не предполагах, че може да съществува такава жега и влага на едно място. Валя ме взе с колата и отидохме до Помпей. Спряхме пред една катедрала и влязохме да я разгледаме. Имах късмета да попадна на сватба. От онези богаташките сватби. Типично както по филмите за неаполитанската Мафия, бащата с характерната шапка повече булката с традиционна, старинна и съществременно адски скъпо струваща рокля в катедралата. Младоженеца слезе от лъскав Мерцедес. Типичната неаполитанско - мафиотска сватба!

Катедрала вътре беше повече от разкошна. Не знам дали ви споменах, че обоважам италианските катедрали, тъй като са изключително красиви и изписани в ренесансов стил.

След като излязохме, Вал ме качи с един асансьор на една висока кула, от която се виждаше целия Помпей, включително гледката отвеждаше и към величествения Везувий!

Прекарахте си страхотен следобед. Имахме време да си поговорим и по женски. Отидохме да разгледаме сувенирите и Валя ми подари страхотна икона на мадоната от катедралата, закрилничка на семейството! Поразходихме се още малко, качихме се в колата и се прибрахме. Прекарах страхотно 1вия си ден и се заредих с изключителнпо много емоции и нови знания!

До тук добре. От тук вече следваше трудната част, защото нямах никаква представа нито къде се намирам, нито как да стигна до където и да е, а още по-малко какво и къде да отида. Ама Гугъл знае - само да можеш да му зададеш правилния въпрос или да отвориш правилното приложение! Честно казано, по едно време бях готова да си остана в къщи и да не обикалям никъде, но нали съм Ви разказвала как точно в такива моменти, се появяват от онези травел френдове, които дори да не си чувал с години, винаги идват точно на време! Така се появи и Донева. Донева е от онзи тип травел френдове, които не са с теб, но са ти опора по телефона в държава, в която те са били, а ти пребиваваш за 1ви път. Както се досещате, ме разубеди да не си стоя в къщи и, че никога повече няма да ми проговори, ако си остана в къщи и не тръгна да обикалям. Едиственото, което ми се набиваше в главата беше - ТАМ СИ - ОТИВАЙ! Точно с тези травел френдове нямаш кой знае какъв избор, камо ли възможност да се откажеш. По време на такива пътешествия, ще научите много за себе си ... Това със сигурност е нещо много индивидуално, но общото е, докато пътувате, преоткривате себе си по един или друг начин. Колкото по-често излизате от зоната си на комфорт, толкова по-добре бихте могли да се опознаете всъщност какъв човек сте. Ще видите себе си през друга призма и ще научите кои са слабите и силните Ви страни. "Да, красива съм и пътувам сама по света" И да ... ТАМ СЪМ Една дестинация, която винаги съм искала да посетя. Изчаках Вал да се приберат от работа и по време на вечеря разпитах малко до къде и как може да се отиде. Оказа се, че всичко от тях е само на една ръка разстояние, като например Соренто и Капри. До Сорренто ми казаха, че има супер удобен влак, а гарата беше на 10 мин пешеходно от тях. Действаме! Следваща дестинация: Соренто! По-късно същата вечер се чухме с Донева и споделих до къде съм я докарала. Остава да видим какво щеше да каже Гугъл. Тогава за 1ви път използвах приложението Google Earth. Неудобството при него е,че няма навигация и малко като Хензел и Гретел сами трабва да търсите маршрута си, тъй като показва само обектите, които искате да посетите. За малък град като Сорренто ще ви свърши работа, но за по-големите ще е доста сложно. Сорренто е малко градче и не беше никак трудно да се "разходя" вечерта по картата му. Гугъл сподели какво може да се разгледа там, кратко описание на обектите, снимки, Google Earth маршрут и ... ВСИЧКО Е НАРЕД! Мисля да пропусна описанието на маршрута и директно да се впусна да ви разказвам как премина моя ден там, тъй като емоциите никак не липсваха. (Разбира се, ако някой има нужда от насоки, винаги може да се контактне с мен за повече инфо).Особено, когато имаш един дето обича да разглежда, но не му се върви особено и един дето цял ден виси с него на телефона да му казва от къде да мине. Изобщо както винаги идилията беше на ... Много високо ниво! Влакът тръгваше в 8 сутринта. Майката на Вал дойде да ме изпрати на гарата и да ми помогне да си взема билети. Тук е момента да уточня, че за всяка една точка има двупосочни билети и е добре, особено в сезон да се възползвате от това, за да не чакате по опашките на връщане. За целта, обаче трябва да си предвидите и час за връщане. Освен това, трябва много добре да знаете къде отивате и от къде ще се върнете и по-точно от къде е удобно да се върнете. По-нататък ще разбете какво имам предвид! Купих си билетчета и се отправих към перона. Майката на Вал ме предупреди, че задължително трабва да ги чекирам на турникета. В противен случай ако ме проверят, глобите са много големи. Все едн се возиш гратис. На отиване ми показа как точно се случва това чекиране и ми обясни в Сорренто къде точно да направя това. Влакът спря на перона и аз се качих. Качих се, НО ... очаквах нещо поне близо до нашите влакове (предвид вида им). Нищо подобно! Представете си една мотриса или както там ги наричат или по-скоро електричка без купета - конски вагон, приличащ по-скоро на автобус от колкото на влак, само дето се движи по релси. Жега, 1000 човека натъпкани в него, дрънчене на ламарини на влака, шум от релси, който се чуваше през отворентие прозорци през които хвърчаха какви ли не боклуци завихрени от вятъра ... Няма такова преживяване, повярвайте ми ...

В този разказ доста често ще срещнете този израз! Ако съм пропуснала да спомена жегата - добавете и нея! На вечеря ми бяха разказали за изключителмо живописен мост, по който ще мине влака. Да де, ама наред с описанието, малко живописта ми убегна. Както и да е - това му е хубавото да пътуваш сам. Ситуациите в които ще изпаднеш, в нормалното ежедневие никога няма да се сблъскаш с тях! А и най-малкото, няма да имаш за какво да разказваш! Запомнете това! Пътуването соло е чудесен начин да се върнеш към себе си, да погледнеш вътре в себе си и най-вече да провериш как се чувстваш в собствената си компания. Гарантирам Ви едно - Ще Ви бъде всичко останало, но не и скучно! ....

КРАЙ НА 1ва част!

Продължението, Част 2ра, четете 👉 ТУК