До Милано и назад ... или как само този, който не пътува, няма да открие себе си.

„Ако отворите сърцето ми, ще намерите вътре гравирана думата Италия. Държава, която не може да бъде посетена само веднъж." С всеки изминал път, когато я посещаваш, онова чувство, че искаш да се върнеш отново и отново се засилва все повече! Прекарахме 3 незабравими дни в регион Ломбардия! Посетихме Милано, Лаго Ди Комо, Брунате, Бергамо и Чита Алта (високия град). Разгледахме интересни забележителности. Нагледахме се на спиращи дъха пейзажни гледки. Посетихме домът в който един голям българин затваря очи прокуден от родината си - Пенчо Славейков! Насладихме се на уникалната италианска кухня - хапнахме пица, спагети, равиоли. Доставихме наслада на душите си, отпивайки чаша италианско вино, опитахме италианската бира, нощувахме в хотели с перфектна локация, невероятен персонал и прекрасно обслужване, разходихме се из луксозните магазини. Изживяхме своята шопинг терапия, като си купихме пръстени с мкамъни Сваровски и уникални обувки от естествена кожа от магазин с дълголетна история и невероятни собственици – стилни и изискани Италианци. Потопихме се в атмосферата на Италия - единствената страна в която олющените сгради НЕ правят впечатление. На кратко, изпитахме онова чувство, което италианците наричат “Il Dolce Far Niente” или изкуството да не правиш нищо … разбрано през италианския поглед. (на снимката Дуомо Ди Милано)

НО ето как започна всичко ... Ден като всички останали – жегата бавно нахлуваше в офиса. Живота навън кипеше, а аз … аз на работа! 😊 И както си стоях, ме обзе прозрение! Escape … Бягство от ежедневието! А най-прекия път към бягството, както обичам да казвам в постовете си е самолетния билет! Дестинация – Италия! Предвид, че вече бях обходила Южна и части от северна Италия, ми оставаше да посетя няколко региона. Именно едно от тях беше Ломбардия – Милано, Бергамо и каквото може да се види в близост! Винаги нискотарифните авокомпании са били най-доброто решение за едно такова бягство! Нали не мислите, че съм чакала специална покана! Сайта на Уиз Еър вече беше отворен, а аз раглеждах цени и дати! Цените бяха близки до подарък – 19.99лв с уиз дискаунт клуб! До тук добре! Обаче датите не съвпадат! Отпих една глътка вода, да се успокоя и погледнах отново. Имаше един сериал „ Ало Ало“, в който главния герой казваше на жена си „ Ама, че си глупава …“. Та и аз така. Разбира се, че както гледам напред, в датите, така мога да погледна и назад, само дето някой трябва да се сети. И всичко си дойде на мястото: 13. Август отиване – 16 връщане – без багаж 40 лв в двете посоки! Както Ви казах – цените бяха близки до подарък! От мен да знаете, че пълно щастие никога няма! Оказа се, че по това време, всички около мен са заети и трябва да пътувам сама! Не, че вече не бях го правила, но … Пуснах публикация във фейсбук, но отново ударих на камък, защото освен заетостта на обкръжението ми, на никой не му се експериментираше да пътува неорганизирано! „Явно, че не ми е било писано!“ помислих си и затворих страницата на Уизките. Когато обаче нещо има да става – то просто става! Запомнете тази максима! Телефона звънна! Ама някак си … ей така, международно звънна … *Сега си спомнете 1вата ми статия, където ви разказах за травел френдовете! Беше Дани! Колежка и приятелка, с която не се бяхме чували супер много време! Тя е точно от този тип травел френдове, с който винаги можеш да спиш в една стая, да мрънкаш на воля, да споделяш и дори, когато си мълчите – също е приятно! Тъй като в поста си във ФБ бях упомянала цената, 1вият въпрос на Дани беше „ А … за 20те лв питам 😊 „ Започнах да обяснявам на дълго и широко и точно на 2рата дума, Даниела ме прекъсна и каза: „Събирай багажа! Отиваме!“ За това ви казах, че когато има да става нещо – то просто става. Както вече ви е ясно, дори и секунда не чаках, за да резервирам билетите! Добавихме и по един куфар от 10 кг на човек. Цената излезе около 90 лв на човек в двете посоки. (Тук, трябва да вземем предвид, че до Плевен автобусния билет е 40лв в двете посоки.) Ще Ви върна за малко в поста за травел френдовете, където споменах, че съм от онези типове туристи, които винаги се мъкне с огромните куфарляци все едно изнасям къщата. Сега, обаче трябваше да пътувам с 10ка и ума ми не го побираше, как точно ще си събера всичките „боклуци“ в този малък куфар. Друг беше въпроса, че аз изобщо нямах такъв и тепърва трябваше да си купувам … И така – живот и здраве, пътуването беше вече уредено. Останаха нощувките! Обичам този момент, защото дори и да не съм посетила дадено място, като човек от бранша, имам доста колеги, които са пътували и нощували там и винаги мога да използвам жокер „Обади се на колега“! А кой по-добре познава Италия от Тодор Иванов – Тото 😊 #SalvatoreTifozo Звъннах на Тото и той ни препоръча ни Best Western St George 4* За всички, които решат да пътуват до Милано някой ден, Best western St George 4* отговаря на идеалната локация! Намира се само на 20на мин пеша от Дуомо Ди Милано и на 15 пеша от Милано чентрале – гарата, на която спира шатъла от летището! Колко нощувки ще останете в съответното градче – зависи само и единствено от Вас самите! Първоначално, букнахме 3 нощувки в Милано. В последствие обаче, размислих и направихме промяна. 2 нощувки в Милано и 1 в Бергамо. Идеята беше да бъдем по-близо до летището, с оглед на това, че полетът на връщане бе много рано сутринта и не бях сигурна дали шатъла за летището ще дойде на време. Някак не е от любимите ми моменти да изпускам самолет (слава Богу до сега не ми се е случвало, но винаги има 1ви път 😊 ). Тук, дойде момента, в който трябваше да помислим и за нощувката в Бергамо. След дълго гледане, реших да използвам поредния жокер - любимия ми форум magelanci.com, където може да намерите съвети от пътуващи до всяка една точка на земното кълбо. Така се запознах с Филип Пройнов (Фичо) . От неговите истории научих доста неща и помолих д се чуем, за да го разпитам по-подробно. Той ми препоръча хостел в Бергамо, който се намира само на 10 мин пеша от гарата, на която спира влака от Минлано, на 15 мин пеша от историческата част на Бергамо - Чита Алта или в превод – високия град, на 5 мин от спирката на шатъла за летището и на 2-3 мин от малко ресторантче, в което можем да хапнем вкусна храна, като поясни, че независмо, че е хостел, всяка стая разполага със самостоятелен санитарен възел, чисто и уютно, с изключително дружелюбен персонал. Каза, че е водил там и негови приятели, което също са останали очаровани. С оглед опита на Фичо в пътешествията, се доверих на неговото предложение. Така резервирахме Hostel Bg в Бергамо. От тук нататък, започнаха и приготовленията! Тъй като аз съм от типа хора, които не обичат изненадите, особено по време на път, трябваше да разуча всичко много подробно – кое къде и как. Предвид, че никога не съм била по тези места – всеки един детайл беше от изключителна важност! Ето и програмата: Ден 1ви – Кацане на летище в Бергамо и трансфер до Милано. Чек ин в хотела. Обиколка на забележителностите на Милано: Разглеждане на забележителностите на Милано и посещение на Дуомо Ди милано с качване на покрива. Вечеря - Нощувка. Ден 2ри: Лаго Ди Комо. Трансфер до езерото Комо с разглеждане на забележителности. Връщане в Милано. Вечеря – Нощувка. Ден 3ти: Трансфер до Бергамо. Чек ин в хотела, разгледжане на забележителностите на Бергамо връщане в хотела, вечеря – нощувка. Ден 4ти: Трансфер до летището в Бергамо и полет до София. Това, определено се оказа и най – удачния и удобен вариант за пътуване и нощувки по тази дестинация – 2 нощувки в Милано и последната 1 в Бергамо, при тези полетни дати! Тук отново искам да напомня и причината за това разпределение! Хубаво е, когато полета на връщане е в ранните сутрешни часове, последната нощувка да е близо или до летище или поне до спирката на шатъла, който ще Ви отведе до там! Изчетох всичко във форума Магеланци. Разпитах кое, как, къде, но ... все нещо оставаше неясно. Сетих, че има едно приложение Google Earth. И аз като Мечо Пух, както си седя и изведнъж ме обземат прозрения … Инсталирах го и започнах да разглеждам опциите! Там можеш да използваш 3D, което ти дава съзможност да „вървиш“ по улиците и така улеснява намирането на правилния път до точката, до която искаш да стигнеш. Отворих приложението. На търсачката зададох Milano Centrale и ми показа къде се намира гарата. След което зададох Best Western St George и приложението посочи и хотела. За съжаление 3D опцията няма навигация и за това трябва да си потърсиш пътя сам. След като си видял вече кое къде е, задаваш началната точка и от там опцията за 3D. Смъква те на улицата и отгоре (от високо един вид) виждаш, коя е най-пряката улица по която да минеш. „Извървяваш “целия път – няколко пъти за да се увериш, че е точно този, който търсиш и след това минаваш на опцията Street view, от човечето на екрана. Там вече виждаш улицата реално как изгледжа. Малко е объркващо в самото начало, защото виждаш всичко релано как изгледжа (на място един вид) но вече като си видял на ърт – а къде какво има по пътя (като дървета, кръгово с градинка, паметник, форма на сграда и т.н ) достатъчно добре се ориентираш на къде да тръгнеш вече на street view. За да стигнем от Летището в Бергамо до Централна гара в Милано (последна спирка) трябваше да хванем автобус от летището. Магеланците бяха описали всичко: излизаш от изхода и тръгваш на дясно, като излизаш от най – крайния (десен) изход (много е важно)! Точно отсреща се намират и шатълите до Милано. Магеланците казват, че непосредствено преди изхода, има машинки, от които можеш да си купиш и билет за самия шатъл. Всичко беше точно! Програмата начертана, локациите намерени, пътя очертан, остана само да се качим на самолета и да излетим! Тук е момента да спомена, че Дани е управител на голям СПА хотел в България и предостави на мен всичко по организацията. И така, дойде 13 август. Срещата ни беше на терминал 1. Дани пристигна и се запътихме към гишетата за чек ин. Тъй като бяхме само с 10кг куфарче и приорити, ни изпратиха директно към паспортна проверка. Преминахме проверките, качиха ни в бусчето, от там на самолета и … ВОАЛА – излетяхме! Кацнахме на летище – Orio al Serio летището на Бергамо.

Минахме проверка на документи и започнах да следвам всичко описано от Магеланците. Държа да отбележа, че всичко описано беше безупречно и супер елементарно. Следваш ли насоките, да се объркаш е почти невъзможно! Излизате от изхода и тръгвате на дясно към най-крайния изход за излизане от залата за посрещащи. В дясно са машинките за билети, а точно срещу вас са и завтобусите, които пътуват до Милано и спират на гърба на Милано чентрале – централната гара на Милано. Тъй като има доста автобуси, пред всеки има човек, който те пита за къде отиваш. Казвате Милано Чентрале и ви насочват към автобуса, на който трябва да се качиш. Отивайки до него, ви посреща човек, на който казвате, че сте за Милано Чентрале. От същия този човек, си купуваш билет и се качваш в автобуса (шатъла). Както сами разбирате, няма нужда да се затормозявате да закуппувате билет от машинките. Цените са едни и същи. След кратко пътуване, пристигнахме на гара Милано Чентрале. Предварително я бяхме видяли на Гугъл стрийт вю – как изгледжа, както и пътя около нея и я познахме веднага. Огромна бяла сграда, която на живо изглежда в пъти по-внушитела и още толкова фамозна от колкото е на снимката! (На снимката Милано Чентрале)

*Когато „вървях“ по гугъл стрийт вю“ правих скрийн шотове на различните места и улици. Идеята ми беше, ако евентуално имам проблем с мобилните данни, да мога да отвора снимката и да разбера дали имам съвпадение. На всеки скрийн с улица, рисувах стрелки на къде трябва да тръгнем за да се улесня напълно. Представете си нещо като Хензел и Гретел, но в Милански вариант 😊 (Смятам, че това би помогнало на всеки единот вас при едно бъдещо индивидуално пътуване.) Минахме пред централния и вход. Отпред се разкри красотата на Милано Чентрале – Най – голямата железопътна гара в Европа! Белите колесници на покрива и разкриват нейното съвършеснтво, на което се 5 мин е ммого трудно да се насладите! Ориентирахме се в посоките и си направихме си 1вите снимкми и селфита. Седнахме отпред за малко, за да погледаме и да се насладим на величествената гара, посрещнала ни и оставила в нас прекрасно 1во впечатление! Следващо направление – Хотел Best Western St George. За да стигнем до там, трябва да минем по уличка, в началото на която има ъглова сграда. Това е 1вия ориентир по „камъчетата“ на Хензел. Излязохме на голям булевард – Виале Тунисия. Завихме наляво, пресякохме на отсрещния тротоар и само след няколко метра се озовахме пред хотела. *Направи ни впечатление, че на стрийт вю-то разстоянието изгледжаше по-далеч, от колкото беше действително! Влязохме на рецецията. Посрещна ни млад мъж с черен костюм и изключително любезен. Той намери резервацията ни, но ни съобщи, че стаята ни все още не е готова, тъй като чек ин-а се осъществява след 14:00ч. (за което сме наясно). Въпреки това, можем да си оставим багажа и да се качим, на лобито, където има тоалетна и да изчакаме там. Ние, обаче се качихме, освежихме се набързо, сменихме дрехите с които бяхме пътували и слязохме надолу, за да започнем така очакваната обиколка на Милано. Поискахме карта на града (за всеки случай). Дефакто така ва не ни беше нужна, тъй като маршрута бе предварително „обходен“ и почти с всичко в пешеходно разстояние бях на ясно. Мъжът с костюма ни попита за 1ви път ли сме в Милано и бе изключително любезен да и разясни: къде се намираме, какво можем да посетим и как да стигнем. Както вече знаете, ние бяхме доволни наясно, но с удоволствие го изслушахме, тъй като винаги може да има нещо, което да сме пропуснали. Предния ден, Дани се обади и ме подсети, че е добре да си букнем входни билети за Дуомото предварително. Идеята беше да не чакаме на опашките, които бяха доста големи. Цената на билета е 25 евро на човека за цялата катердала, включително и покрива! Както Ви обясних, не обичам да има изненади, но тръгнеш ли на път, такива винаги ще те преследват. Именно в това е чарът на индивидуалното пътуване – да излезеш от зоната си на комфорт. Извадихме билетите, но установихме, че вместо дата 13.08 13:00ч, сме букнали дата 14.08 – 13:00ч. Споделхме случая с човека с костюма и го попитахме, според него, дали би имало проблем. Той ни посъветва като отидем на място да питаме и, че не мисли да има, тъй като този час ще го дадат на друг и просто ще сменят – без значение е дали днес ще влезе някой или утре. Благодарихме и излязохме. Излизайки от хотела, тръгнахме на дясно. На 2рото кръстовище със светофар, завихме наляво и продължихме само направо. Пътя и водеше покрай стари и олющени сгради, за които знаем, че Италия е единствената държава, в която такива не правят впечатление! От дясната ни страна остана прородонаучен музей и малко след , следвайтеки „Хензеловите камъчета“ се появи очакваното малко озеленено кръгово. Излязохме пред красив фонтан, от който трябваше да поемем в дясната уличка. Междувременно се насладхме на невероятната типично италианска аритектура, която колкото и пъти да разглеждаш, никога няма да ти омръзне. Само няколко метра след като завихме в лявата уличка, пред нас лъсна блясъка на марковите магазни и малки кипрички ресторантчета. Не след дълго я видяхме! Величествената Миланска катедрала - Дуомо ди Милано.

Бях ни казали, че по това време, Милано е пусто и няма много хора, но повярвайте ми, съвсем не беше така. Гъмжеше от туристи. Приятни усмихнати, дрожелюбни и спокойни хора, решили да посетят този град и да разгледат забележителностите му. Наред с тях и ние! Запътихме се към един от полицаите, кокто беше на опашката за билети! Обяснихме на кратко нашия казус и той ни каза, че едва ли би имало порлбем. Посъветва ни, когато отидем на входа, от който трябва да влезем, когато сме с предварителна резервация да обясним на кратко и, че смята, че няма да има проблем. И така. Наредихме се на опашка – все пак, не бяхме единствените с предварителна резервация, но и не се редихме на огромната опашка за билети. Дойде нашия ред. Тръгнах да обяснявам случая, при кокето девийката с жест каза, че няма проблем и вече бяхме пред асансьор, който нямахме никаква идея защо се качваме там и къде точно ще ни отведе. Честно казано, мислих, че ще започнем да разглеждаме катедралата вътре, за това бяхме малко очудени, но … вървим след потока. Нищо подобно! Асансьора ни отведе на покрива на Домото и пред нас се разкри красотата не само на самата катедрала, но и на централната част на Милано, както и на Галерия Виторио Емануеле, за която ще Ви разкажа след малко.(Покрива на Дуомо Ди Милано)

Обиколката започва по терасата на покрива. Внушителните арки на този уникален бял готически щедьовър, няма как да не ви направят впечатление. Доста от колоните и орнаментите, бяха покрити тъй като се реставрират и почистват от печата на времето.

Дуомо ди Ммилано е посветена е на Рождество Богородично и е седалище на архиепископа на Милано, в момента Кардинал Анджело Скола. Основите и са положени от Джан Галеацо Висконти. Строителството ѝ отнема почти шест века, като тя е втората по големина катедрала в Италия след базиликата Свети Петър в Рим.

Изграждането на новата катедрала започва през 1386 г. от архиепископ Антонио да Салудзо и е завършено окончателно едва през 1805 г. Първите архитекти на катедралата са Марко Солари и Джовани Солари да Карона. Тук на 26 май 1805 г. е коронясан за крал на Италия Наполеон Бонапарт. Внушителната сграда е с височина от над 108 метра, а неповторимата й архитектура я прави истински шедьовър на човешкото майсторство. 3400 статуи красят катедралата, която е вторият по големина католически (и най-големият готически) храм в света и най-емблематичната постройка в цяло Милано. Интересен факт е, че повечето главни улиците в града стигат до или около нея. За изграждането на катедралата е използван бял мрамор, а тъй като е била строена в продължение на няколко века, в архитектурата й се преплитат различни стилове. В основата си е готическа, но има и добре разпознаваеми елементи от барока, нео-класиката и нео-готиката. Най-внушаваща е централната кула. Най-високата точка на храма, върху която в края на XVIII век е поставена позлатена статуя на Мадоната. Общата площ на постройката е 11.700 кв. м, а във вътрешния й двор могат да се съберат над 40 000 човека. Повярвайте ми, усещането пред погледа ти да се разкрие красотата на този шедьовър е неповторимо и само този, който посети дуомото, може да разбере какво всъщност имам предвид! Задължително посетете миланксата катедрала. Със сигурност няма да намерите екзивалент на това изящество. Разходката продължава като се обикаля целия покрив. Единственото, което рябва да правите и да не спирате да се наслаждавате! Съветваме ви да си вземете ветрило, особено по това време на годината и задължително – вода. Горещо е. Вървенето е доста, както изкачването и злизането по стълбите. Изкачването става посредством асансьор, но слизането е пеша по стълби. Слизането на долу е бавно, стълбите с доста и се въртят в кръг – за хора с проблем с вестибуларния апарат, може леко да Ви се завие свят. Не се препоръчва и за хора със страх от височини, макар гледката да е несравнима. Заслизахме надолу. Криво-ляво преодоляхме стълбите, и се озовахме във вътрешността на Дуомото. (Дуомото отвътре)

Ако трябва да бъдем честни, тук оастанахме леко разочаровани. Когато отвън се удивляваш на нещо толкова внушително, очакванията за вътре обикновено са удвоени. Да, ама не … 😊 Вътре, катедралата не беше нещо особено. В доста голяма степен се доближаваше до останалите катедрали, които сме посетили и въпреки това, се разходихме и разгледахме. Решихме да се наредим и на опашката за криптата, където се намират тленните останки на Свети Чарлз и в която въздуха беше тежък и почти не стигаше. Оказа се, че и там не видяхме почти нищо, тъй като беше затворено с решетка и можеш да виждаш само от там. (Дуомото отвътре)

Часът минаваше 13:30. Предвид, че не бяхме хапвали от както излетяхме от България, решихме, че макар душевно сити, е време да задоволим и физическия глад. Предполагам, всички сте чували израза „Кеф цена няма“. Запомнете и него! Излязохме от Дуомото и се запътихме към прекрасно ресторантче, точно отсреща. Всички пишат и описват, колко скъпи били заведенията около и срещу дуомото. Отново ще Ви напомня горния израз 😊 Колкото и да е сметката, със сигурност няма да е милиони! В крайна сметка, съгласете се, че не всеки ден имате възможност да обядвате, наслаждавайки се на гледката към Дуомо Ди Милано! Заведението се казваше Gelateria Ambrosiana. Препоръчвам горещо! Невероятно приготвените спагети Карбонара, се топяха в устата. Както можем да се досетим, нямаха нищо общо с тези, които ние си приготвяме в България. Искайки да опитаме от всички, допълнихме с пица с 4 сирена, 2 огромни сладоледа, чаша наливна бира и чаша бяло вино. Няма как да седнеш да се храниш в Италия и да не си поръчаш чаша бяло вино!

За всички, които с нетърпение очаквате да разберете, колко платихме за всички това в ресторант срещу миланската катедрала – 75 евро тотал или иначе казано 40 евро на човек. *Много е важно, ако искате да еквивалирате цените с тези в България, никога да не преравнявате местната валута с българската по курса и. Сметката на стандарта е много по-проста. Сядане в България на заведение – между 30 и 40лв. Сядане в Милано срещу величествената катедрала – 40 евро. Както и да го въртите, цифрата е все 40 😊 Сега разбирате ли 😊 Доволни от първите си стъпки в Милано, се отправихме към Castello Sforzesco Di Milano или замъка Сфорцеско, който се намира само на 10 мин пеша от катедралата, продължавайки само направо. (Кастело ди Сфорцеско)

Пътьом минаме покрай доста магазни за обувки, в които имаше адските намаления, но ... да се върнем на двореца – Кастело Сфорца е построен е през XV век от херцога на Милано Франческо I Сфорца (1401–1466) върху руините на по-стара крепост, издигната от Галеацо Висконти през XIV век. Висконти строи крепостта не толкова за защита на града, колкото от страх от нападение от своя брат Барнабе, с когото си поделят управлението на Милано. Век по-късно, когато династията Висконти се прекъсва със смъртта на Филипо Висконти, крепостта е разрушена. Именно на нейното място Франческо I Сфорца нарежда да бъде издигнат новият замък, който се превръща в резиденция на миланските херцози. Крепостта е опасана с ровове и с 2 кръгли кули, в които са съхранявани водните запаси на замъка. Украсена е била с произведения на някои от най-големите творци, в това число Леонардо да Винчи. Двора на замъка днес е превърнат в уникално красив парк със зелени полянки с окосена трева. Тъй като доста хора бяха с домашните си любимци, имаше поставени специални места за тях за тоалетна и вода. Ние като пушачи, решихме да си починем да някоя полянка и да запалим по цигара. Огледахме се, обаче, но никъде не видяхме някой да пуши. Тук е момента да отбележа, че ни направи впечатление, че там хората масово не пушат. Дори, когато сядахме в заведение, макар навън, питахме дали се пуши, тъй като никой не пушеше. Разбира се, не запалихме. Избрахме си една красива полянка и легнахме на нея – чисто, обезпаразитено, без кушешки акита ...

Много прилича на парковете в България, нали ?! 😊 Всички масово бяха налягали по тревата, говореха си смееха се, почиваха си и се наслждаваха на гледката. Имахме и ние нужда от почивка, тъй като скоро не бяхе вървяли толкова дълго, а и се оказа, че краченцата ни не са пригодени за килограмите, които бяхме качили с последно време (хахаха) Голяма част от залите на замъка са превърнати в галерия и за това решихме да го разгледаме само отвън. Направихме една обиколка, полежахме си на тревата и излязохме. Както казах, Дани е от типа травел френдове, с които дори да си помълчиш по някое време, също е приятно! Пред двореца се намира много красив фонтан, на който си направиме снимки.

Сляхме се с тъплата и тръгнахме да се прибираме. За посещение на връщане, оставихме Галерия Виторио Емануеле! По пътя, както вече споменах имаше доста магазни за обувки, но някак си не успяхме да си харесаме, макар и ниските цени – нали знаете – когато нещо не е вашето ... 😊 По път минахме покрай Миланската Ла Скала – Театър, построен по проект на архитект Джузепе Пиермарини през 1776 - 1778 г. на мястото на църквата „Санта Мария дела Скала“, откъдето идва името на прочутия театър. Открит е на 3 август 1778 г. с постановка на операта на Антонио Салиери. Съвсем близо до Ла Скала се намира и музея на Леонардо, но решихме да оставим посещението им за следващия път. (винаги трябва да оставяш по нещичко, заради което да се врнеш един ден). Разгледахме сградата отвън и продължихме. Искахме да се насладим на града, разгледжайки по-важните му забележителности, а и за 1 ден, няма как да посетиш и влезеш във всяка една от тях. Само на няколко метра от нас вече се виждаше блясъка на видяната от покрива на думото сграда, построена под формата на кръст!(Галерия Виторио Емануеле)

Галерията „Виктор Емануил“ е престижен търговски пасаж в центъра на Милано, Италия. Свързва площад Пиаца дел Дуомо с оперния театър „Ла Скала“. Носи името на Виктор Емануил II, крал на Италия, който я открива тържествено на 1 януари 1878 г. Освен заради впечатляващата архитектура, си заслужава да посетите тази галерия и заради сбъдването на желания. За съжаление архитектът на галерията Джузепе Менгони има трагична съдба. Той пада от покрива на сградата едва няколко дни преди нейното откриване, но въпреки това, успява да види успеха на своето творение. Както Ви споменах, търговският център има формата на латински кръст, висок е 47 м, а куполът му е изграден от желязо и стъкло, като в центъра се образува осмоъгълен площад. Именно там се събират 3 от 4-те герба са на трите столици на кралство Италия: вълкът е символът на Рим, бикът на Торино и лилията на Флоренция. Милано е изобразено с бяло знаме с червен кръст. Поглеждайки надолу, върху символа на Торино – бикът, ще видите, че топките му са доста вдлъбнати. Това никак не бива да ви очудва. Предание гласи, че ако си намислиш желание, стъпиш върху тях и се завъртиш на пета в пълен кръг, без да паднеш – желанието ти ще се сбъдне. За доссетливите – разбира се, че се завъртяхме. Сега чакаме да ни се сбъднат желанията 😊 (Бикът)

По отношение на лъскавите магазини, за да влезеш в тях, ти трябва освен смелост ... и дебела кредитна карта 😊

Е, ние не бяхме от тези с дебелите кредитни карти, но със сигурност не ни липсваше смелостта да влезем в някой от тях и поне да погледаме 😊 Тъй като полета ни от София беше много ранен, късния следобях вече се почувствахме поуморени и решихме да се приберем в хотела, да си вземем стаята, да хвърлим по един душ, да си починем и над вечер да се отправим към т.нар венециански канали в Милано, където да седнем и да вечеряме. Така и направихме. Върнахме се в хотела. По път се насладихме на уличните музиканти, които изпълняваха прекрасно различни произведения на любими класици! Стаята ни беше готова и ни чакаше. Беше на 4тия етаж. Качвайки се и слизайки на етажа, ни направи впечатление, изключителната чистота навсякъде. Всичко светеше, изчистено и подредено. Стаята беше малка, но напълно достатъчна – чиста и уютна Банята заредена със снежно бели хавлии, аксесоари и козметика. Не случайно заложихме на веригата Best Western и се вслушахме в препоръките на Тото, тъй като това е верига с доказано световно качество и трудно може да има изненади! *Съвет: Когато избирате хотел за екскурзия, колкот и да го ползвате само за душ и спане, все пак хубаво е и да Ви е комфортно. Също така, когато сте на индивидуално пътешествие и нямате организирани трансфери, хубаво е хотела да бъде с добра локация. На кратко: Платете малко повече пари, но те ще компенсират с удобство във всяко едно отношение! Единствения недостатък е, че самия хотел се намира на главен булевард, по който се движи трамвай до късно вечерта, но повярвайте ми, когато си изморен, това е най-малкия проблем 😊 Оправихме се, дремнахме половин час, станахме, освежихме се и бяхме готови за ... нови предизвикателства. На рецепция вече беше много приятна и в същото време също толкова сериозна девойка, която попитахме как да стигнем до венецианските канали. В този момент, покрай нас мина един мъж, който докато девойката ни обясняваше, той на чист български се обърна към нас и ни попита – какво ни интересува, за да ни обясни 😊 Винаги съм казвала, че съм късметлийка 😊 Обясни ни, че за да стигнем пеша е около час. На кратко - автобус или метро. Попитахме за такси, но каза, че няма смисъл тъй като е около 20 евро, а метрото – 2, но трябва да направим смяна. Метрото беше съвсем близо до нас и решихме да се възползваме. *Тук искам да ви обърна внимание да внимавате от къде ще се качите, защото и на отиване и на връщане, на прекачването объркахме трена. В едно такова пътуване, комичните ситуации просто са неизбежни! Внимателно гледайте схемата на входа за станцията. Бялата част е изминатото разстояние. Билети се купуват от автомата, като вземате за една зона. На отиване при прекачването не погледнахме схемата и тръгнахме на обратно. Разбира се, Дани каза, че се оправя по метрата и аз дори не поглеждам какво се случва, докато в един прекрасен момент тя не ми зададе въпроса „ Ама, Креми, ти не мислиш ли, че се движим в обратна посока“ Е, аз няма как да мисля каквото и дабило, тъй като изобщо не следя какво се случва. Стана ми смешно и двете заапочнахме да се кикотим, а метрото си вървеше. Случва се сега – както казах комичните ситуации са просто неизбежни! Слязохме на 1вата спирка и от там отидохме на дугия изход, за да хванем правилния трен. На отиване ни дойде малко, за това и на връщане повторихме същата работа, но поне беше забавно и винаги гледахме от забавната страна. Така де, защо да не се повозим на метрото 😊 платии сме си (хахах). А и ако не се бяхме объркали, сега нямаше да имам какво да Ви разказвам. За да стигнем до каналите, използвахме навигацията, тъй като те се появиха в движение в плана. *Винаги програмата на едно пътуване може да бъде нарушена. Хубавото е, че в Европа интернета Ви е според плана, кокто покзвате – в моя случай безплатен и неограничен. Беше пълно с народ и сергии със всякакви джунджории. За кратко се пренасяш в друга атмосфера - на малкия италиански квартал 😊

Седнахме в малко ресторантче до самия канал – Forno 21. Намира се като слезеш от моста и завиеш на ляво. Колкото бе малко, толкова и кипричко. Каррианите покривчици, цветенцата на масата и разбира се приветливия и усмихнат персонал! Поръчахме си пици. Аз лично съм по бирата, а Дани си поръча бяло вино. Ресторантчето се състоеше от не повече от 10 маси отвън и 5-6 вътре. Едва изчакахме да се освободи една и седнахме. Установихме, че по всяка вероятност става дума за семеен бизнес.Майката и бащата бяха типичните италианци! Откроихме и сина им, който беше точно копие на баща си и който всъщност ни обслужи и ни взе поръчката! Възхитени бяхме от приветливия тон, гостоприемствотои топлото посрещане! Изключително усмихнати и любезни хора. Пиците бяха слабо казано ВЪРХОВНИ! Чувастваш се специален от обслужането и за миг дори се усещаш като италианец. Достигаш до онова усещане, за което Ви разказах „ Il Dolce Far Niente – by Italien people” или Изкуството да не правиш нищо и да го правиш добре – описано от италианците!

3ма човека (майката, бащата и сина) въртяха цялото ресторантче. Имаше и едно момиче, което им помагаше. Макар да беше пълно, не видях по масите мръсни чинии, оставени и неотсервирани маси, мръсен пепелник или събрани празни чаши. Не видях и накой да чака за сметка или за поръчка. 3ма човека, на 16 маси. В момента в който хапнеш и приключиш, като това го посочиш с поставянето на ножа и вилицата в чинията - тя се отсервира. Всичко беше – както казваш майка ми – по правилата на ресторантьорството. Също, както в България, нали 😊 Да, някой ще каже, много ясно – като са толкова малко маси – повярвайте ми това обслужване наблюдавахме и в по-големи ресторанти, в които сядахме и по-нататък в нашето пътуване. Единсвения недостатък беше, че имаше доста комари, но жената се качи в къщата непосредствено до заведението (вероятно тяхната) свали и запали спирали и раздаде Аутан на всички. Извини се, при все, че тя няма никаква вина за това, че комарите са решии да ни ядат - и се усмихна. Всички клиенти отговорихме на усмивката и и казахме, че нямапроблем. Но да се върнем на вечерята! Най – добре похарченте пари за храна. Сметката ни беше около 50 евро за двете – по 25 евро на човек. Пица, вино и пица и бира. Пропуснах ли да кажа, че пицата беше току що приготвена, месено тесто, а не замразено и ни я донесоха прясно изпечена – гореща 😊 Хапнахме и тръгнахме да се прибираме. Следващия ден, беше не по-малко вълнуващ, тъй като предстоеше пътуване до езерото Комо. Мисля, че не е нужно да споенавам, че в метрото отново объркахме спирките и се повозихме … Смятам, че вече сами ще започнете да се досещате за тези неща 😊 Стигнахме до хотела. На рецепция, попитахме двойката как да стигнем до лаго ди Комо. В магеланците пишеше, че няма директен влак от Милано чентрале, а когато отворихме да проверим, не само че имаше, а и бяха на често. Явно са настъпили промени или може би ги пускат само за сезона. Та – за всички, решили да посетят Комо, от Милано чентрале, в сезона има доста и в удобни часове влакове – директни, без прекачване в Монца. Момичето отвори сайта на Трениталия, провери и ни разпечата разписанито за отиване и връщане, сутринта до обяд и от 16:00 до 20:00ч., като подчерта САМО директните! Качихме се в стаята си Бяхме каталясали. Легнахме и заспахме на секундата. Ден 2ри: Лаго Ди Комо На следващия ден, станахме рано – около 6 сутринта, за да хванем влак за Комо. Отидохме до гара Милано Чентрале. Още като влезете и се качите нагоре по стълбите, ще видите автоматите за билети. (такива има навсякъде из гарата) Изберете този, на който пише Trenitalia – това са държавните железници. Най – отдолу има опция за избор на език – задавате английски език. От там избирате arrivals и избирате Комо (местоположението което искате да отидете). Избирате час – примерно от 08:00 до 12:00 и давате ок – излиза ви разписанието на всички влакове в този диапазон. Имате опция да изберете 1ва или 2ра класа. Разликата беше около 3 евро и за това избрахме 1ва класа. Избирате часът, който ви устройва и от там ви пита – дали ще платите кеш или с карта – избирате кеш и пъхате банкнотата или монетите. Има и опция да отбележите, ако искате повече от един билет и накрая ви дава тотала. Най – отдолу, в прозрачното прозорче, принтира билетите и ги пуска, след което и рестото, ако има такова. Разгледайте си билета. На него пише (на нашия поне) в 10:10ч, номера на влака (treno), carrozza – номера на вагона или както се смеем в коя каруца си (хаах) и номера на мястото ти във вагона, като над мястото пише дали е от към прозореца или от към пътеката. Ако имате още време до влака, може да разгледате магазина на Сваровски, в който има уникални бижута и все ще си намерите нещо по джоба 😊 Ние си купихме пръстени – женска му работа 😊

Съвсем, като в Бг, нали 😊 Също така има написани датата и часът. 10 мин преди тръгване, на таблата изиза кой номер влак е за Комо, в колко часа часа, на кой коловоз ще бъде композиран, като коловозите са наредени един до друг, само гледате номера. Непосредствено преди да се качите, НЕ ЗАБАВЯЙТЕ да си чекирате билета на машинката и след като го извадите, погледнете дали има отпечатан надпис с датата и часа на страната на която сте го пъхнали. Това е все едно е продупчен билета и вече можете да се качите. На мониторите в купето се изписват спирките и можете да си ги следите, а също така и се съобщават по говорител. Пътувахме през изключително зелени и живо *Пропуснах да кажа, че билета ни за Комо, беше букнат до гара Сан Джовани, тъй като е най-удобна! Слязохме от влака и се отбихме в инфо бюрото. Там ни дадоха карта и ни обясниха, че от гарата, вървим право надолу и ще излезем на крайбрежната улица, от където тръгват фериботите за Беладжио и от където можете да разгледате катедралата в центъра. Слизайки надолу, минахме през много красив парк със статуя на 2 ръце.

От там, надолу като слезете, на 2рата пресечка на левия ъгъл, има адския магазин за обувки, собственост на възрастни обущар и съпругата му – страшно мили хора. Купихме си страхотни обувки естествена кожа и подметка от естествени материали и щастливи продължихме към крайбрежната.

Излязохме на един площад, на който имаше статуя на Алесандро Волта.

Продължхме в дясно по малка уличка и пред нас блесна красотата на Лаго Ди Комо.

Часът беше около 11:30. По път, решхме, че ще отидем до Беладжио, но там организацията много не ни допадна. Опашката беше страшно голяма и само чакането, щеше да ни отнеме около 2 часа. Отделно часовете не са много удобни. Варианта за връщане беше само споследния ферибот в 18:30, което не ми се искаше. Магеланците също описаха, че една такава разходка е малко рискована и за предпочитане е да се направи нощувка в Беладжио, в противен случай, вероятността да изтървеш ферибота за връщане е много голяма.

Обикновено нищо не оставям за последно, особено транспорт, тъй като всичко се случва. След около 20 мин висене, решихме, че няма смисъл защото докато отидем и трябва да се върнем. Оттеглихме се от опашката. Варианта за корабче е да станете много рано и да отидете до Комо и да си вземете билет едни от 1вите (бързо корабче – 1 час) и да се върнете навреме – или ако успеете да си букнете билета онлайн. Ние за това не се бяхме сетили и не го проверихме като опция. И така решихме да останем на Комо. Седнахме да се полюбуваме на езерото. Лаго ди Комо е езеро с ледников произход в Ломбардия, Италия. Има площ от 146 km², което го прави третото най-голямо езеро в Италия, след Лаго ди Гарда и Лаго ди Маджоре. С над 400 m дълбочина то е едно от най-дълбоките езера в Европа и дъното на езерото е повече от 200 m под морското равнище. След кратка пауза, се отправихме към музея на Волта – влязохме го разгледахме, но тъй като физиката, никога не ни е била сила, не се впечатлихме.

Дано някой не си каже – тия па от нищо не се впечатляват. Не е така 😊 Езерото е уникално красиво и да седнеш на брега му, да се любуваш на тъмносиния цвят на водата е едно от малкото незабравими изживявания по тези места.

След като излязохме от музея на Волта, се отправихме към фуниколяра, който се качваше до Брунате, където се намира домът, в който големия бъгарин, поет и общственик Пенчо Славейков, затваря очи далеч, прокуден от родната си. Вилата се казва Белла Виста. Опашката и на фуниколяра беше малко по-малка и ние се наредихме. Билета беше на цена 3 евро. Гледката от фуниколяра наподобава гледката на Капри, но всяка по себе си е сама очарователна!

Изкачвайки се, имаш възмжността да се насладиш на уникалната природа и езерото от високо. За тези от Вас, които не знаят какво е фуниколяр, това е влакче, „дърпано“ от стоманени въжета, които се задвижват с ролки. Оникновено се използва при изкачване и спускане. Един вид на принципна на лифтовете, но под формата на влакче 😊 Фуниколяра спря и ние слязохме. Тръгнахме надолу в търсене на вила Бела Виста. След като слезете на улицата и се насладите на уникалния пейзаж на Лаго ди Комо и зеленината около него, на тази спираша дъха гледка и природа, тръгваш на дясно и вървиш само направо и пътя те отвежда до въпросната вила. Намерхме я и видяхме мемориалната плоча на Пенчо Славейков.

„Било е писано смъртта да застигне Пенчо Славейков в красивото градче Брунате на брега на езерото Лаго ди Комо във вила “Беллависта”. Собственикът на вилата Лучини си спомня, че поетът хапнал в последната си вечер риба с грах. След като се качват в стаята си, на Славейков му прилошава. Към полунощ заспива, но рано сутринта събужда Мара Белчева (жената, която затваря очите му) и казва: “Ставай, зле ми е …Свърши се…” Повиканият лекар още с пристигането си установява, че няма надежда. Довеждат свещеник, но Славейков отказва да се изповяда и причести. Към 10 часа на 28 май 1912 г. поетът изпада в безсъзнание. В един момент погледът на умиращия изведнъж се прояснява. Иска да каже нещо, а не може. Мара му дава лист да пише – не може. Неочаквано устните му отронват със сетни сили: “Светлина!”. Мара разтваря завесите, той потрепва и издъхва, а в този миг слънцето залязва. След като започват да пристигат съболезнователни телеграми и официални лица, соствениците на вилата, разбират едва тогава колко голяма личност е покойникът. За съжаление, вилата беше затворена за посещение и ние само можехме да предположим коя е терасата на стаята, в която е издъхнал, открила последната гледка пред очите му. Тази гледка до някъде наподобява България и нейната природа и решихнем че може би това е причината да избере точно тази вила за своята смърт. Прочитайки мемориалната плоча, дори се просълзихме, защото осъзнахме какъв народ сме ... Но това е друга тема! Поклонихме се и се качихме до малка катедрала, намираща се непосредствено отгоре. След това, решихме да хапнем тъй като минаваше обяд. Желанието ни беше да обядваме във вилата, тъй като видяхме, че има ресторант. Имаше опънат колан и бележка, моля не безпокойте клиентите. По всяка вероятност, се имаше предвид, че много българи идвайки тук искаха да влязат и да разгледат вилата и това явно обезпокоява клиентите и коланът еше сложен за това. Ние се приближихме и бяхме посрещнати с въпроса – Can I help you? Позфравър Buonjiorno и любезността бяха изцяло спестени. Попитахме дали може да обядваме там и едва тогава махнаха колана. Много странно, камо ли да влезеш във влата. В менюто нямаше нищо особено, а и отношението на момичетата беше странно към нас и решихме да станем. Малко по-надолу си купихме уникални човечета с шапки от шишарки, ръчна изработка и отидохме в едно ресторантче на панорамната площадка, където седнахме.

Сервитьора, обаче само ни връчи менюто и след това забрави да се появи. Станахме и от тук, като явно не бе писано да хапнем на Брунате. Разгледали и насладили се на гледката и уникалните пейзажи, които за винаги ще останат в сърцата ни, решихме да слезем и да хапнем в ресторанта на брега на Комо. Лазанята беше просто съвършена, а бирата – такава не бях пила – уникален аромат на билки, а вкуса – несравним! Препоръчвам горещо!

Със сядането ни донесоха мини чашки с шампанско а със сметката лимончело. Платихме около 45 евро тотал за двете. Полюбувахме се още малко на езерото и се отправихме към гарата. Взехме си билет, но какво ни направи впечатление – на идване билета беше 15 евро, на връщане, 7.50 – отново директен влак до Милано. Погледнахме, обаче, но се оказа, че билета за този час е отворен, с отворен час и дата, независимо, че зададохме в машината. На самия биет не пишеше нищо нито на полето за дата, нито на полето за час. Просто го чекираш след като го издадете от машината. Обърнете внимание отново на принта, тъй като понякога мастилото на апарата свръшва и не принтира. В такъв случай, намерете работещ апарат. Изскърцва, все едно принтира, но не отпечатва нищо. • Ако все пак не намерите работещ апарат, обърнете се към служител и обяснете случая. (В Соренто ми се случи и говорих с униформен, който извади химикал и ми написа на билета, след което се подписа и каза да не се притеснявам, че ой ще бъде във влака, ако има нещо) И така тръгнахме обратно към Милано. На връщане, аз бях твърдо у бедена, че влака ще направи прекачване в Монца и Дани на Монца каза, ей сега ще обявят Кремена да слезе от влака и да се прекачи (hahah) Прибрахме, се взехме по един душ и излязохме да хапнем. Вечеряхме в 3те грации - ресторант на гърба на катедралата. Няма смисъл да обяснявм, че пицата беше невероятна, а бялото вино повече от прекрасно! Вечерно време катедралата е още по-красива, тъй като цялата е обляна в светлина, а също така и пиацата! След вчеря седнахме отпред, за да погледаме и след малко тръгнахме да се прибираме към хотела. Аз лично не обичам тъмното, особено, когато сме 2 жени и особено в чужда държава. Със сигурност ситуацията погледната от страни, е била не по-малко комична от метрото, тъй като не спрях да се оглеждам и да си внушавам, че някой върви зад нас, а Дани се заливаше от смях. Прибрахме в хотела, легнахмме и заспахме. С това прикючението Милано – Комо приключи. На следващия ден пътувахме за Бергамо, където беше и последната нощувка. Ден 3 Бергамо: Сутринта станахме рано – около 6. В 7 закусихме, взехме си багажа, платихме градската такса на рецепция и се запътихме към гара чентрале Милано, посока Бергамо. Тук е времето, да отбележа, че в Букинг, понякога тези градски такси, подвеждащо е описано, че са включени в цената. Реално, когато плащаш, само ти ги блокират в картата, без да ги дърпат, но оставаш с такова убеждение, тъй като предварително си прочел, че са инклудет. И така – процедурата по влака, вече е ясна. Взехме билета и се отправихме към перона. Влака беше композиран и 10 мин преди отпътуване, отвориха вратите. Обръщам внимане, че освен на перона и таблото, на самия влак, също е написано направлението. Макар отново да взехме 1ва класа, влака не беше толкова добър и все пак в пъти повече от нашите в България. Тръгнахме и след около час вече бяхме на гарата в Бергамо. Безкрайни благодарности на Фичо от Магеланци! Излизаш от гарата и тргваш само направо. По пътя ще видите голяма рекламна табела на Hostel BG, с указателна стрелка. Разбира се, за всеки случай, аз бях извадила скрийовете и последвахме стрелката. Излизате на едно голямо кръстовище, след около 10 мин и отново виждаш указателна табелка с надпис Hostel BG и стрелка на ляво. Завихме и само след няколко метра вървейки покрай сграда с кафеви тераси, завихме на дясно и веднага видяхме нашето място. Още с влизането, ни посрещна много любезно младо момиче с перфектен английски и италиански акцент 😊 Дадохме личните си документи за чек ин и тя ни съобщи, че стаята ни вече е готова. Намирахме се в много приятно фоайенце, боядисано в различни цветове, а през прозорец с типичните зелени капаци, забелязахме мега якото дворче с маси и столове, боядисани също в най-различни свежи цветови гами. Девойката, обаче ни съобщи, че трябва да платим сити такс, която, обаче вече не бяхме платили или поне така пишеше в Буккинг. Каза, че ние не сме им 1вия случай на БУКИНГ и, че те не дърпат парите, а само ги задържат, тъй като дават избор на клиента да ги плати и тук на място. Проверихме и наистина се оказа, че парите са само блокирани. Момичето ни обясни, че на рецепция има човек до 23:00. И сутринта от 8. Когато напускаме, няма да има никой на рецепция, за това любезно ни помоли, да оставим кключа си в една малка кутия тип лондонска телефонна кабинка, като пуснем кключа отгре. За да излезем,1вата врата е отворена, но за да отвриш 2рата, има червен бутон, който натискаме и вратата се отваря. Поискахме карта на Бергамо и се оказа, че главния булевард е точно над хотела – булеварда от който дойдохме, а спирката за Чита Алта и летището тчно на ъгъла – 5 минути иначе казано. По-добра локация от тази, не можехме и да си представим! Взехме ключа и се качихме. Стаята беше просто прекрасна. Дори в пъти по-голяма от Бест Уестърн, а хотела уникален. Навсякъде разични цветове, по земята – паркет, на стената нарисувани разни картинки весели и стена, до която беше поставена кофичка с тебешири и на която пишеше Hello, Holla и ние написахме Привет от България – на български. Всичко в стаята блестеше, климатик, голяма и широка баня, изключително чисто, а чаршафите светеха, дори решихме, че са чисто нови! В отзивите прочетохме за шумни съседи, но такива просто нямаше! Беше си тихо и спокойно. Оставихме багажа и тръгнахме. Отидохме до спирката, но никъде нямаше автомат за билети. Видяхме едно момче и го попитахме. То не знаеше и ни посъветва да вземем от автобуса – там има автомат. Любезна възрастната дама до него, чу разговора и ни посъветва да проверим в будката за вестници. Оказа се, че там наистина има билети. Пенсионерите, ще спасят света  Купихме. Автобуса дойде и се качихме. Решихме да отидем до върха – последната сирка на Чита Алта или в превод високия град и от там да започнем надолу своята разходка. За да стигнем до върха, отново използвахме фуниколяр. Автобуса продължи нагоре. Минахме покрай страхотни вили, високия град, започна с уникален парк и стени от които се виждаше целия град Бергамо. Слязохме на последната спирка и седнахме да пием кафенце, за да разгледаме картата и забележителностите.(Чита Алта)

Започнахме от ботаническата градина, тъй като беше на най – отдалечената точка и от там тръгнахме да слизаме надолу. Бяхме набелязали още и пиаца Векия и Базиликата Санта Мария Маджоре. Изкачихме се до ботаническата градина. Градината се намира във високата част от градчето върху площ около 2400 кв.м. и с приблизитено 1200 растителни вида. Подразделение на ботаническата градина е и “Долината на биоразнообразието” разположена в околността на манастира Астино. В тази част е разработена градина с ядливи видове, която демострира на посетителите от май до октомври биоразнообразието на тези растения.

Разходката беше просто уникална. Насладихме на невероятни видове, които не се срещат всеки ден, но за съжаление, не можахме да видим месоядните разстения. Гледката от градината беше също уникална, а за въздуха да не говорим.

Заслизахме надолу и излязохме. Следваща спирка – пиаца Векия. *Тук, ще вмъкна една скоба, като ви кажа, че автобуса със самолетчето до и от аеропорта, както и от и до автогарата, и двата тръгват от спирката на която слязохме в Чита АЛТА за тези решили да нощуват там. И така, бавно, но славно стигнахме и до пиаца Векия.

Усещането да си на този площад, някак си не може да е опише. Имахме чувството, че всеки момент ще излязат придворните дами с огромните рокли и императорската свита. Малко след арката на площада пред нас зе разкриха статуи на поредната базилика.

Красива архитектура, но не толкова, колкото от вътре. С влизането просто отворихме уста и онемяхме! Никога до сега, от всички посетени катедрали (аз съм леко маниак на тази тема) не бяг виждала такова изящество, красота и съвършенство и всичко това, събрано на едно място под купола на Санта Мария Маджоре.

Онемели и заслепени от невероятната красота на базиликата вървяхме и не откъсвахме очи от тавана и стените. Някак си, не ми се излизаше от там. В интерес на истината не знаех, че това е въпросната базилика, която търсим и разбрах едва на входа на излизане, тъй като никъде не видяхме надпис и можеше само да предположим, че е тя. Беше Богородица 15 август. Винаги на този ден ходя на църква и паля свещ на Богородица, помагала ми не веднъж. До този момент, не бяхме отишли на църква, защото неисках да паля свещ в католическа, но .... църквата сама избра мен да вляза в нея ... за мен това беше положителен знак, че без дори да подозирам, бях привлечена да вляза именно в тази базилика.

През първите 1100 години, в Бергамо се разразява ужасна чума и жителите отправили молба към светата дева да ги спаси. Те обещали да построят църква в нейна чест. Спасението дошло, а местните държали на честта си. В 1137 год местните жители полагат основуте на базиликата. Фрески, гоблени и макети били проектирани от известния художник Лоренцо Лото.

Червени лъвове пазят входовете на базиликата. Тази църква няма главен вход. Входовете, могат да се видят като странични и се пазят от два червени мраморни лъва, дело на Джовани Капион. Много малко са местата, от които излизанего ми е било трудно – сякаш нещо ме дърпаше да остана и не ме пускаше навън – сякаш навън светът е лош, а само тук бих се чувствала сигурна ... Е, освен Рилския манастир, това е второто такова място на което се чувствам по този начин. Но все пак, трябваше да излезем. Разбира се, посетихме и дуомото, но просто бледнееше пред онова, което вече бяхме видяли. И така дойде време за обяд. Ресторантите се пукаха по шевоете и се наложи да почакаме за места. Единия от сервитьорите ни увери, че до 5 минути ще се освободи маса. След като изчакахме окол 20 отново попитахме, тъй като имаше свободна 3йка, но не ни я дадоха тъй като била за 3ма, а ние 2 и така В един момент, колкото и да не им беше приятно, ни сложиха на нея. Най – интересното беше, че на всички, които току що седнаха, им сервираха хляб и вода – нормална и газирана, а на нас – нищо. Дадоха ни само меню и ние си поръчахме водата. Ядохме равиоли – много вкусно приготвени, НО ... в един момент, в който сервитьора мина покрай мен и сервира равиоли и на съседната нас маса, усетх нещо топло по гърба си. Пипнах се – мазно. Оказа се, че като е минавал, ми е залял блузата и панталона с маслото от чинията. Не съм от хората, които правят панаири, въпреки, че Дани много се напрегна. Извикахме сервитьора и той само каза сори и сви рамене. След малко дойде с едно пръскало, напръска ме и каза, че след 5 мин всичко ще изчезне. След около 30 мин се върна с една четка и започна да четка напръсканото, като напръска отново – за всеки случай. Дани се пошеува, че ме е пръскал с мухозол 😊 при което на мен ми стана смешно и започнах да гледам на случая от към смешната страна. Да не говорим, че всички се скупчиха на вратата, да видят кого са заляли. Как да е. Храната за сметка на това, беше изключително вкусна. Хапнахме и уникално тирамису.

Платихме и станахме. Пошегувах се с Дани, че се случва нарочно, защото днес не съм запалила свещ – може и да имаше нещо вярно. 😊 И така. Поразгледахме още малко, свихме по малките и тесни улички на Чита Алта – любимото ми място за разходка. Направихме си няколко уникални снимки и се запътихме към фуниколяра.

Платихме си билетите, почакахме малко, тренчето дойде и се качихме. *Тук, искам да обърна внимание на нещо много важно, а именно: Обръщайте внимание какви пари ви връщат. От касата на фуниколяра ми върнаха 20 евро, които като си купувах цигари, се оказаха скъсани, та се наложи да се повозим пак (не, че имахме нещо против) и добре, че ги смениха без проблем. *И още нещо – билета за автобуса важи 75 минути и в рамките на тях, ако успеете да се справите, може да ги ползвате и за автобуса надолу. Същото важи и за от новия към високия град – ако хванете автобус и решите да се качите с фуниколяра, билета от автобуса важи и за фуниколяра, но ако се забавите, трябва да вземете нов билет. При нас разбира се, тези 75 минути отдавна бяха изтекли и за това взехме нови билети за фуниколяра, като обаче, решихме да не се възползване от автобуса за връщане. Та в тази връзка за второто качване на фуниколяра не ни бяха необходими билети и ... който си няма работа се вози на фуниколяр (хаха). За това ни предупреди и обясни момичето от рецепцията в Хостел Бг. И така слязохме до долния град и се апътихме към хотела. Поради факта, че беше Бигородица доста магазини не работеха, освен един за козметика, та си купихме това – онова. Пропуснах а кажа, че до последната спирка на високия град, имаше доста сергии със старинни неща. Това мие слабост, но този път нищо не ми допадна. На една от тях, обаче, продаваха ръчно направени пръстени със сребърно порктие и кристал сваровски – препоръчвам 😊 Вече ви е ясно, че си купих пръстена 😊 и бях още по-щастлива!

Пътьом изядохме по едно джелато и стигнахме до хотела. Взехме душ и слязохме да питаме, къде можем да хапнем. Фичо ни беше препоръчал много добро ресторантче на ъгъла, но минавайки от там, не работеше, Момичето от рецепция, също ни го препоръча, но обясни, че работи в определени часове и ако хапваме там, да кажем, че сме гости на Хостел Бг и ще ни направят малка отстъпка (5 евро). Масите бяха буквално на тротоара, което ми се стори адски романтично – типичното италианско квартално ресторантче! Поръчахме си печено пиле, с гарнитура от пържени картофки и зеле – беше слабо казано уникално!

Сметката за това, бира и вино беше около 50 евро. В крайна сметка, сметките ни за хапване, при условие, че не сме се ограничавали, бяха от порядъка на 50 и малко евра, като изключим тази срещу катедралата, която беше малко по-висока. Прибрахме се в хотела, оправихме се и легнахме, тъй като в 7 трябваше да бъдем на летище. Около 5 станахме, слязохме до долу, където има машини за вода, безалкохолни и кафе. Кафето и капучиното, бяха по 0.80 евроцента.

Беше хубаво. Изпихме го, оправихме се и излязохме. Пуснахме ключа в кутийката, натиснахме червения бутон, вратата се отвори и се запътихме към спирката. Билети за автобуса си закупихме от рецепцията на хотела още с настаняването, Обясниха ни, че при тях има и са с 0.50 евро по евтини. Автобусите се движат в определени часове и са съобразени с полетите. Погледнахме за довиждане Чита Алта как се събужда. Автобуса дойде – номер 1 и самолетче и ние се качихме. Както ни взе от изхода, така спря и точно пред входа на терминала. Слязохме и се запътихме към гише приорити за всеки случай. Проверяващия ни попита какво правим там и ние тръгнахме към гейта. На всякъде има табели, така, че трудно да се объркате. От там вече пътя го знаете, с тази разлика, че ... самолета закъсня с около 20 мин за излитане. Причината: Капитана на няколко пъти помоли да седнем по местата си, за да може самолета да излети на време, а през това време нашенци си качваха багажите и се размотаваха напред – назад.... И така излетяхме към София. Кацнахме в България. На паспортна пак имаше неразположения и работеха само 2 гишета, нооо .... 😊 Нищо не беше в състояние да развали доброто ми настроение! Така приключи нашата приказка! Разбира се, останаха още много неща за разглеждане, но Италия е приказка, която веднъж започнеш ли да четеш, ще препрочиташ до края на живота си! 😊

*В пътеписа са използвани цитати от Уикипедия *Ако този разказ ви е харесал, ще се радвам да натиснете бутона за споделяне под този текст и да споделите! Благодаря ❤️