3 Март - Звук и Светлина или .. "Сядай да ти разправям"

Да пътуваш с приятел е изкуство, което няма къде да научиш. То се усъвършенства с изминатите километри, износените обувки и общите спомени. Всъщност, изобщо не е нужно да имаш повод за пътуване с приятел. Нито дестинация. Нито пари. Достатъчно е само да имаш приятел.

👉 А всеки се нуждае от приятел, който ще се обади и ще каже:„ Облечи се, отиваме на приключение!"

Ще се запитате защо винаги в статиите си говоря за Травел френдовете.

Сядайте да Ви разправям ... :)

༻✦༺ 　༻✧༺　༻✦༺

👉 Най-добрите неща в живота са хората, които обичаме, местата, където сме били, и спомените, които сме направили по пътя!

Запомнете това! Условията на пандемия ни отнеха една от най-ценните привилегии - свободата да пътуваме. Автобуси, влакове - всякакъв тип обществени транспорти не са никак за предпочитане. Колкото и да ви е странно, самата аз, която много трудно мога да се спра на едно място дълго време, се принудих да го направя. Още повече, поради липсата на личен автомобил. Все пак здравето е по-важно. И така ... Когато ти е най-скучно, съм Ви казала, че винаги се намира някой от онези травел френдове, които се появяват най-неочаквано, "вкарат" оферта и "почти" те навиват ... И най-важното: С тях пътуваш с удоволствие! Тези травел френдове се казват Чорбаджиеви - Ники и Стоянка.

Татко и бащата на Ники (Бог да ги прости) бяха много добри приятели и много се имаха. Дойде време и ние да продължим тази връзка. Но не от сега, а от вече няколко години насам. Всъщност от както ги навихме да дойдат с нас за 1ви път на почивка в Турция. И от тогава - всяка година заедно. И ... Разбира се, най - големия травел френд - МАМИ!

Та във връзка със по-горе споменатото, в нашия слуай имахме и дестинация и повод и приятели. На кратко - абе щастливи хора! Никито звънна и сподели, че на 3ти и 4 Март, заминават за Търново. " Ако искате и вие елате" каза.

Ами ... Едва ме нави ...

Смятам, че изобщо не подлагате на съмнение, на кого се падна честта да направи организацията и програмата ... Ама нали не си мислите, че съм се и дърпала 😂 А ето и каква беше тя: 🤩 3ти Март - пристигане и настаняване в хотела. Кратка почивка. Отправяне към катедралния храм, от където ще наблюдаваме "Звук и светлина" - Едно уникално преживяване и един невероятен спектакъл. Вечеря и релакс. 🤩 4 Март - обиколка на Търново. Посещение на Царевец, Музей на восъчните фигури, Църквата Св. 40 мъченици с гроба на Цар Калоян. Вечеря и релакс. 🤩 5 Март - отпътуване от Търново за Преображенски Манастир " Св. Николай Чудотворец". Кратка пауза за разглеждане на манастаира. Отпътуване за гр. Елена. Време за обяд, разглеждане на града и отпътуване за Стара Загора. По път - минаване през старата ни къща, през която минаваме всеки път, когато ходим в този край. Прибиране в Стара Загора! Но ... всичко по реда си. Когато се чухме с Ники, той помоли да проверя какви са вариантите за нощувка. Съвет от мен: Когато пътувате на подобен трип, който предполага престоя ви в хотела да се ограничава само до нощувка и кратка почивка, критериите за хотел е добре да са следните (иначе казано ще търсите...) 1. чиста стая 2. Чисто легло - чаршафи 3. Топла вода 4. Топла стая (ако е зима) 5. Според зависи от града, препоръчително е хотела да е възможно най-централно разположен с оглед удобство за обиколка на града. Доверете ми се, повече от това, не ви е необходимо. Най-малкото за тези, които са зависими от финансите и не могат да си позволят голям бюджет. Да уточня, че под централно разположен, никак нямам предвид на самата главна улица. Пресечка нагоре се оказва много добра опция. Така се получи и при нас. (За тези от Вас, които имат нужда от допълнително инфо, пишете на лични) *Тук ще вмъка и една скоба, че по 3ти Март, хотелите в Търново са пълни и ако изберете малък семеен хотел - имате реалния шанс да намерите свободни места.

Но ... Всичко по реда си!

Тръгнахме някъде към 15:00 от Стара Загора. Както знаете по 3ти Март, Шипка винаги е затворен и минахме през Хаинбоаз. Хаин в превод от турски, тъй като съм почти сигурна, че никой до сега не се е замислял - означава предател, Боаз е проход. Та от турски в буквален превод Хаинбоаз, означава Предателски проход ... Почти нямаше никакво движение, тъй като бяхме избегнали големия трафик сутринта и пътувахме изключително спокойно! Живи и здрави след около час и нещо вече бяхме в Търново. Старопрестолната столица ни посрещна с цялото си величие. В момента в който подминеш табелата за входа на града, те лъхва аромата на миналото, което напомня за себе си на където и да се обърнеш. Старите къщи, миризмата на дървените печки, комините от които се вие гъст дим, веднага те пренасят в онези времена Някак си, съвсем неусетно потъваш в безвремието! Пуснахме навигацията и тя ни отведе до хотела. Оказа се, че хотела имал стара част, а ние сме в новата, звъннах на рецепция. Собственика лично излезе да ни посрещне, като дори ни беше запазил паркомясто. *Изключително важно е, посещавайки Търново, особено по национални празници, да си подсигурите място за паркиране, така, че още при резервация, уговорете И това! Малък, уютен семеен хотел, намиращ се още в самото начало на Самоводксата чаршия и на 50м от главната улица.

Стаите бяха изключително чисти и поддържани. Чиста баня и гореща вода. Зимата се отоплява с централно парно, чийто радиатор стопля за 10 мин. Основните критерии за такъв трип бяха покрити!

Задължително, обаче преди да излезете за вечеря спрете парното (ако хотела е на такова), защото става много горещо и вечер е невъзможно да спите от жега. Когато и да се приберете, стаята Ви няма да е студена, а ще бъде приятно топло за спане. Защо казвам всичко това? Ами аз лично реших да не го спирам, тъй като съм си зиморничева, но през нощта стана доста горещо и почти не можах да спя. Хотела не предлага закуска, но честно казано, не Ви е нужна. В района има прекрасни заведения, където можете да пиете кафенце и да закусите, за тези, които го правят. Настанихме се, преоблякохме се и излезнахме. Разбира се, предварително се бях чула с колегите от Туристическия Инфо Център, като взех инфо за входни такси и музеи, а също така и за свук и светлина. Хубаво е, независимо, че сте ходили, да направите тази справка, която ще ви коства само един телефонен разговор. В голяма част от случаите входните такси се завишават, а е добре да се предвидят, тъй като са част от бюджета. От ТИЦ-а ни предоставиха и телефон за спектакъла Звук и Светлина. Звъннах да проверя и там как стоят нещата. Колегата Румен Колев - изключително интелигентно и добро момче, ни информира за свободните места. Оказа се, че към момента има само за 19:40 и ни запази 4 места за въпросния час. Запътихме към катедралния храм, който се намираше непосредствено преди Царевец. От там щяхме да наблюдаваме спекталъла. Никога до сега съм нямала тази чест и бях изключително развълнувана! Вече се беше стъмнило, когато наближихме храма и се качихме до площадката.

Часът беше 18:45. Умишлено пристигнахме по-рано, за да видим кое къде се намира и да се ориентираме. Румен беше точно на входа. Познах го веднага (от прифила му във фейсбук) и отидох да му се обадя и да се запознаем. Много приятен младеж! Оказа се, че той също е от Стара Загора. Хубавите хора лесно се намираме. Обясних, че леко подранихме, но искахме да се ориентираме в обстановката. Той, обаче се усмихна и леко ми предложи да се присъединим към групата от 19. Приехме с най-голямо удоволствие, а програмата се преразпредели повече от добре, тъй като след "Звук и Светлина", имахме резервация в пицария Его. Обичам, когато имам колеги навсякъде и още повече, когато се окажат супер готини. Излезнахме на площадката от която се наблюдаваше спектакъла и седнахме на 2рия ред ... Повече от перфектно - казах ви! След около 5 мин дадоха начало на светлинното шоу. Идеята за спектакъла е от края на 60-те години на миналия век, когато Общонародният комитет за развитие на Велико Търново организира и планира развитието на старата столица като исторически, културен и туристически център. Три са първоначалните сценарии за програма-спектакъл на крепостта Царевец. Реализира се предложението на режисьора Въло Радев, а създаването и реализацията на програмата се извършва от чехословашкия център за изобразителни изкуства „Арт центрум“ - Прага.

630 км кабелна мрежа, разположени на площ от над 100 дка, 2 400 цветни прожектора, 140 броя светкавици и 6 реално биещи камбани, с тегло от 600 кг до 6 тона, се включват в система, управлявана от компютър, за да се представи тази неповторима атракция. Над 10 милиона лева са вложените средства в изграждането на аудио-визуалния спектакъл . info:www.soundandlight.bg)Истината е, че колкото и да се опитвам да Ви го опиша, разкажа и претворя - "Звук и Светлина" трябва да се види, за да изживеете емоцията, която изживяхме ние. Спектакъла Ви пренася в друго измерение, а къщите, намиращи се в близост и пушещите им комини, без да искат допълват атмосферата с мириса на едно време ...

Както не веднъж съм казвала, рядко се впечатлявам от нещо толкова много, НО "Звук и Светлина" определено трябва да се види. Вход за Спектакъла - 20лв и 15 за пенсионери. 20 минутна машина на времето от която излизайки, е трудно да се озъзнаеш в коя епоха се намираш! 🎥video Благодарихме на Румен за съдействието и за предоставената възможност и заслизахме по стълбите на катедралата. Междувременно се чух с мой колега и добър приятел Веско, който живее в Търново и работи за най-големия туроператор за България. Уговорихме се да се видим и да вечеряме заедно. Веската е изключително готин и забавен и с него никога и никъде нямате вариант да скучаете! За съжаление нямаше как да се видим с още едни колеги, поради лични причини, но пък за сметка на това ни бяха запазили едно от най-добрите заведения в града, а именно пицария Его! Обичам, когато съм в Търново да ям пица, тъй като там ги приготвят страхотно, особено в Его. Резервацията ни беше за 19:30. Излезнахме на улицата и тръгнахме нагоре. По средата се засрещнахме с Веско и продължихме към Его. Не след дълго бяхме там и влязохме. С най-голямо удоволствие хапнахме, посмяхме се доста, пихме по чаша вино и прекарахме страхотно празничната вечер. Малко по-късно Веско ни изпрати до хотела и изморени от пътя си легнахме. С най-голямо удоволствие можеше да продължим другаде, но предвид пандемичната обстановка, нощните клубове все още не бяха отворили и нямахме никакъв избор. Както споменах малко по-горе, реших да не спирам парното, но в последствие осъзнах, че беше грешка. Трябваше! Тъй като от жега почти не можах да спя, се "наслаждавах" на камбана, коят биеше в близост - на всеки час колкото е часа, а на всяка половина - веднъж. Странното беше, че ако не е зададено електронно, един само с нея трябваше да се занимава, та в този ред на мисли реших да питам на следващия ден каква точно е работата! Финално явно съм позаспала и се събудих около 9. Станах и си направих си кафенце. Изпих го повече от доволно на слъчневата тераса. Времето точно започваше да се стопля. Слънцето се беше показало напълно и огряваше цялата самоводста чаршия и нашата тераса. Въздуха беше кристално чист и можеш да си дишаш на спокойствие, докато се наслаждаваш на сутрешното си кафе. Чухме се с Чорбаджиеви и не след дълго вече бяхме облечени и строени пред хотела, готови за новия ден. След "Звук и Светлина", Веско ни прибра по една "козя" пътека, коят всъщност минаваше през Самоводската чаршия. Ето защо решихме нашата обиколка да започне от там.

Духът на стария Търновград, те грабва още с 1вите крачки. Самоводската Чаршията се създава през 60-те 70-те години на XIX в., когато Търново започва да расте на запад от стопанския център Баждарлък. Оформят се две улици с търговски и занятчийски дюкяни, работилници и ханове. Тук е и метохът на Хилендарския манастир. След Освобождението тази стопанска част на Търново запазва дълго традициите на възрожденските занаятчийски чаршии и става символ на занаятчийско-търговския характер на стария град. Пътьом срещнахме 2ма възрастни хора, чийто поведение досущ ми заприлича на едновремешните хорица насядали сутрин на пейките ... И ей така, отвътре ми се прииска да запечатам този миг. Поздравих любезно и попитах, дали може да ги снимам. Засмяха се и единия човечец отвърна:

Ама разбра се, от кога чакам някой да дойде и да ме снима ..

И се усмихна добронамерено.

Минахме и покрай един магазин за икони, нарисувани ръчно върху дърво с естествени бои и позлатен прашец.

Жената беше изключително НЕлюбезна и за това подминахме.

👉 Каквото почукало - такова се обадило!

Тръгнахме надолу, посока Царевец. Държа да вметна, че на фона на останалите колеги до момента, тези на Царевец никак не бяха любезни, може би защото им наруших спокойствието като им прекъснах разговора докато се припичаха на слънце. Друг е въпроса, че реших да вляза вътре, като тръгнах след едната жена, поради простата причина, че реших, че се влиза ... Както и да е - няма да отдавам подробности на това. Взех билети (10лв на възрастен, 5 за пенсионер) и се отправихме към Царевец.

Търновград става столица на 2рото Българско царство и полага неговите основи. На 26 октомври 1185 избухва въстание, начело на което застават двамата братя Теодор и Асен (известен и под двойното име Йоан-Асен, побългарено в Иван-Асен), които са недоволни от отказа на императора да им даде исканата от тях прония върху Трапезица и сегашния Царевец. Въстанието продължило цели 2 години. След неуспешен опит в 1187 да разгроми въстанието, Исак 2 Ангел, е принуден да сключи примирие, с което официално признава 2рата Българска държава. За цар на българите и власите е провъзгласен по-големият от двамата братя – Теодор, който е коронясан под името Петър IV. В Търновград намира смъртта си и латинския император Балдуин Фландърски, който губи битката при Адрианопол от 14 април 1205 г. водена от цар Калоян, който разбива латинците, пленява Балдуин и го затваря в една от кулите на Царевец. Малко по-късно Балдуин се самоубива, като скача от кулата и се хвърля във водите на Янтра, не можейки да понесе унижението от разгрома на армията му. Последният владетел, управлявал Търновград е Цар Иван Шишман, а последния защитник - Патриарх Евтимий. Търново пада под турска власт на 17 юли 1393г !

Хубаво е, когато посещавате за 1ви път Царевец, да си вземете екскурзовод, за да разберете историята на това място. Аз лично съм запозната в най-общ план и от обща култура, но човек винаги има какво повече да научи. Времето беше повече от перфектно. Бяхме дори по блузи и държахме якетата в ръце. Няма да е лошо да си носите водичка, особено, ако сте решили да обиколите цялата крепост и да се качите до партиаршията (най-високата точка на крепоста). Минаваше обяд. Стигайки до патриаршията се запознахме с охраната на обекта - доста приказлива жена. Леко разби фантазиите ми, но да кажем, че мога да го преглътна. Касаеха конкретно двореца. Четох, че там са костите на Света Петка Търновска, но се оказа, че няма нищо такова ...

Та тя ни насочи към следващия обект, който аз лично бях пропуснала, а именно църквата "Св 40 мъченици". Там се намират гроба на Цар Калоян и 2те колони, запазени и автентични от времето на Хан Омуртаг. Там не бях ходила никога. Ето защо споменах, че е добре да има някой, който да Ви разкаже или поне да ви запознае предварително, защото винаги има какво да се пропусне, а Търновград целия е история. За целта, се връщате и излизате от централния вход на Царевец. Друг изход няма.

Спускате се и завивате веднага в дясно, като минавате моста. А за да влезете в църквата, пресичате улицата, тъй като входа е от другата страна. Такса 10 за възрастен и 5 за пенсионери. Още на входа Ви посреща живописната р. Янтра.

И след като и се насладите, пред Вас се разкрива и храма.

Тази църква е най-известният средновековен български паметник във Велико Търново. Построена е и е стенописана от българския владетел Иван Асен II в чест на голямата победа на българите при Клокотница над войските на епирския деспот Теодор Комнин на 22 март 1230 г. В църквата „Св. Четиридесет мъченици“ се намират едни от най-значителните писмени паметници – Омуртаговата, Асеновата и Граничната колона от крепостта Родосто от времето на хан Крум.

Извънредно голям интерес предизвиква откритото през октомври 1972 г. Калояново погребение. То е на мъж, висок около 1,9 м, в богато войнско облекло, украсено със сложна шевица с вплетена златна сърма и бисери, на ръката със запазен масивен златен пръстен печат, тежащ 61,1 г, на който има хералдично изображение на барс и надпис в негатив: „Калоянов пръстен“. Под мраморен саркофаг, вендага в ляво от входа на църквата лежи самият Той. Калоян – „Ромеоубиеца“ - цар на България от 1197 до 1207 г. от династията Асеневци, коронясан за rex Bulgarorum et Blachorum, което го прави единственият български владетел с католическата титла крал. Влизайки в църквата още от входа ви лъхва студенина и онази миризма на история ... на древните, но славни времена и автоматично се пренасяте в онези векове.

В същия този храм, се намират и саркофазите на Аспарух, Кубрат, Михаил Шишман и Ивайло Цар. Както знаем от историята, Ивайло е бил свинар преди да застане на чело на въстание и преди да стане цар. На саркофага му, непосредствено под името има изображение на прасе, симвилизиращо истинския му произход. Църквата е едно от светилата, които горещо препоръчвам да посетите, когато идвате в Търновград. Нашата обиколка следваше хода си и продължението ни отведе до Музея на восъчните фигури или официално наричан Мултимедиен посетителски център "Царевград Търнов". Мултимедийният посетителски център „Царевград Търнов“ , популярен като "музей на восъчните фигури", е разположен в близост до хълма Царевец, в самото сърце на старопрестолния град. В него, под формата на скулптури и стенописи са представени исторически личности и паметни събития от периода на Второто българско царство. Визуализира се живота на различните социални слоеве в средновековното българско общество – владетели, духовенство, болярска и войнска прослойка, занаятчии. Посетителите могат да се докоснат до богатата история на Търновград като символ на царственост, войнска слава и духовна мощ.

Посетителският център съдържа 29 скулптурни фигури, разположени на два етажа. Автор на концепцията за представяне на исторически личности е скулптoрът Борис Борисов. Пресъздадени са сцени от българското средновековие и най-вече величието на Търновград през царуването на династията Асеневци. Могат да видят и фигурите на цар Калоян и цар Иван Асен II.

Изключително интересна е сцената, представяща пленяването на Балдуин Фландърски от цар Калоян.

Изключително впечатляващо и внушително подредена експозиция и няма как да не усетите още с влизането трепета от Коронясването на Калоян или да замръзнете от кръвта по меча му при залявянето на Балдуин. Изпадате в онова безвремие и в следващия миг буквално сякаш от някъде издрънчават мечове и се чува екот на оръжия и боийни гласове ... Цената за посещение в музея е 10 лв на възрастен и 5 лв заплащате на устройство за снимане, ако искате да направите снимки. Интересното е, че из между всички фигури, които оживяват в музея тук там се среща и жив човек, който помръдва, за да разберете това и сякаш ... историята се претворява в очите ви и всичко оживява ... Изключително развълнувани напуснахме и последната точка от нашата туристическа обиколка. Вече бяхме доста изморени и решихме да потърсим къде да седнем и най-вече да хапнем нещо, тъй като часът минаваше 15:00. Точно срещу пощата и паметника на Майка България, след дълго вървене Чорбаджиеви ни показаха едно заведение, което са видяли сутринта докато са закусвали. Не ми се стори нещо особено, но както понякога Ви казват да не съдите по външния вид на човек, същото важи и за заведенията. От много врме не бях попадала на толкова вкусна кухня. Изключение прави кюфтенцето ми, което беше суровичко отвътре. Не го спестих на сервитьорката, като и казах, че просто споделям и не се заяждам. При следващото си връщане тя донесе сметката, като каза, че го е извадила ... и се извини. Нали разбирате, че тук става дума чисто и просто за принцип, защото кюфтенцето струваше 1 левче ... Запазихме си маса за вечерта, тъй като кухнята ни хареса и искахме да повторим. Само да споделя, имаха уникална пърленка със сланина и праз, за тези от вас, които обичат подобен тип храна. Хапнахме и тръгнахме да се прибираме към хотела, като по път се отбихме в един магазин с уникални дрехи и както можете да се досетит не излезнах празна. Купих мега яката риза. Като заговорихме за това, в Търново имат адските магазини за дрехи и обувки и всички са мега страхотни, модерни и екстравагантни. Различни от всички останали, които сте виждали. Финално не случайно толкова много обичам този град. Обадихме се и на Веската и се разбрахме да се видим на вечеря. Прибрахме се в стаята, душ и легнахме да си починем. Да де, обаче ... купих си риза, а не си взех долница ... та ми се прииска да се върна в магазина. И така, уговорения час за вечеря беше около 19:30, а ние излезнахме по-рано, за да се отбием в същия магазин, да проверя дали имат нещо интересно. Е, не винаги нещата се получават, но пак си бях доволна от покупката. Решихме да се върнем леко назад, за да пресрещнем Чорбаджиеви и да отидем заедно към ресторанта. Така и стана. Само след няколко крачки се озоваха насреща ни и се върнахме обратно. Веската дойде и се заформи поредната весела и всъщност последна вечер. Доста обмислях какво да вечерям, докато Течето не ме нави за спагети Карбонара. Не, че не бях скептична, но истината е, че се оказаха адски вкусни и си ги хапнах с удоволствие. Вечеряхме, посмяхме се и тръгнахме да се прибираме. Докато вървяхме, Веси обмисляше да направи една след хранителна разходка. Принципно след като съм хапнала не изгарям от желание за разходка, но някак си този път отвътре ми дойде и го попитах дали мога да отида с него. Предложихме и на останалите и след като всички бяхме единодушни потеглихме. Този път маршрута се промени и заслизахме по известната улица Гурко, която криволичеше из старинната част на Търново. Заобиколени от старите и тежки къщи с дървените прозорци и металните пръчки, комините от които излизаше гъст пушек и разнасяше онзи стария аромат на дървени печки, за който не спирам да ви говоря от самото начало. Kалдаръма под краката ви, студения въздух ... Всичко това внасяше нотка на романтика. Макар ботите ми да бяха на малък ток, нищо не ми пречеше да вървя и да се наслаждавам на разходката с ръце в джобовете и закопчано до горе зимно палто. Един от малкото мигове в живота, когато си избягал от зоната си на комфорт, НО всъщност се чувстваш много по-комфортно от колкото когато си в нея. Да знаете, че има и такива моменти.

👉 Ето защо едно пътуване независимо от дестинацинацията, винаги може да ви изненада и да научите нещо ново за самите себе си!

"Гурко" ни поведе покрай монумента на "Асеневци", Осветен и още по-внушителен вечерно време.

Паметника създава илюзията, сякаш всеки момент ще чуете цвиленето на конете яхнати от двамата братя и звука на мечовете им. Посветен на царете Асен, Петър, Калоян и Иван Асен II. Построен е през 1985 г., при навършването на 800 години от въстанието на братята Асен и Петър. Мечът, около който са разположени четиримата Асеневци, символизира мощта и възхода на средновековна България.

А това тук е "ЧУШМА" както му викат по Търновски ...

внесе Веската, помежду другото, докато си говорихме вървейки по улица Гурко. Не е трудно да се досетим, че за пореден път се засмяхме от сърце. Самата компания беше силна. Ето защо ви казвам, че травел френдовете са най-важната част от пътуването, без значение, било то индивидуално или с приятели. В моя случай както казах още от самото начало - бях освен всичко друго и щастлива, защото имах от двата типа - травел френдове, с които винаги е приятно и комфортно да пътуваш и травел френд и френд (Веско) (тъй като е и двете) с който винаги е забавно и макар да излезеш от зоната си на комфорт се чувстваш достатъчно комфортно. Улица "Гурко" излизаше на паметника на Майка България. Паметникът се намира в самия център на града, дори често се смята, че той е центъра на Велико Търново. Посветен е на загиналите в четири войни - Руско- урската, Сръбско-българската, Балканската и Първата световна война. На кратко, върнахме се до ресторанта в който вечеряхме и от там, продължихме към хотела. Тук отново се сблъскахме с момента в който реално си изморен, тъй като си навъртял една камара километри и краката ти имат нужда да почиват ... Но всъщност си зареден с толкова много положителни емоции, че изобщо не ти се прибира. Нямаше, обаче как. Вървейки по обратния път, стигнахме и до хотела. Там си казахме "Бай" с Веската, като всички споделихме, колко ни беше приятно и забавно. Аз лично бях още по-доволна, тъй като освен приятна, разходката ни даде възможост да видим Търново през една малко по-различна призма, оставила печата на времето. На следващия ден ни предстоеше разходка до Преображенски Манастир " Св. Николай Чудотворец" и старинна Елена. Утрото на 5 Март изглеждаше обещаващо. Излизайки на терсата с чаша кафе, усещаш слънчевите лъчи, които озаряваха вече будната старопрестолна столица и самоводска чаршия. Чистия въздух веднага прониква в теб и те събужда. След около час вече бяхме готови за отпътуване. Видяхме се отново със собственика и изказахме изключителните си благодарности за гостоприемството и прекрасните условия, които ни предоставиха за нощувка. Качихме се на колата и продължихме към манастира. Търново остана зад гърба ни. След има-няма 15 мин вече паркирахме отпред.

Сградата на манастира е много стара и почти всичко се руши. Поради този факт, в някой части тече реставрация. Преображенския манастрие, един от най-посещаваните и най-ценни манастири в България. В неговото възстановяване по времето на Българското Възраждане са участвали едни от най-големите ни възрожденски майстори. Мястото около манастира е много красиво – с високите скали над светата обител, обширната панорама, платото отсреща с другия манастир – Света Троица – в подножието му.

Преображенският манастир е четвърти по големина в България след Рилския, Бачковския и Троянския манастири. Стените на главната църква „Преображение Господне“ са изписани от големия Захари Зограф, а основната част от сградите са построени от майстор Колю Фичето. Тук се намира един от най-въздействащите български стенописи на Захари Зограф, запазен в автентичния си вид – Колелото на живота. Ако се вгледате, ще разберете, че не случайно изображението е наречено така. Построен е цял един човешки живот и ако вникнете още повече ще ви направи впечатление, че ведно с възрастите са взаимствани и сезоните ... Умишлено няма да Ви разкажа, за да събудя интереса Ви, защото си заслужава да посетите това място!

В Преображенския манастир се намира и един от най-красивите звънарници, изграден от майстор Колю Фичето.

Празникът на манастира е на 6 август, Преображение Господне – явяването на Исус Христос пред тримата си ученици Петър, Яков и Йоан.

Чудото – на 6 юли 1991 година от скалния венец над манастира се откъсва голям обем скална маса и пада в двора на светата обител, близо до църквата. Чудното е, че при това срутище не само няма пострадали хора, а храмът остава непокътнат, запазен благодарение часовниковата кула до него, която като верен страж сякаш се опълчва срещу падащите скали, разполовявайки една от най-големите. Част от скалата и до днес стои там.

Тишината и спокойствието, което излъчва светата обител не ви дава да напуснете мястото и някак си Ви се иска да останете там. А живописната природа сякаш допълва това желание!

Времето напредваше. Запалихме по една свещичка за здраве в храма, а аз си купих прекрасна икона на Св Николай. Интериора на храма бе изключително запазен, независимо от влагата появила се с времето по стените. Стенописите бяха в много запазен вид и .. някак всичко много ми напомняше на един от храмовете на Метеора в Солун. Не след дълго, колкото и да беше прекрасно, се налагаше да тръгнем. Тук е момента да Ви споделя, защо този край, този Балкан тегли към мен с такъв сантимент ... Моя род от страна на баща ми са балканджии и имахме стара къща, близо 100 годишна, в която освен детството на баба ми, детството на тате и чичо ми, премина и част от моето. Друго си е да можеш на тези години да разкажеш, че като малък си падал от покрива на къщата на балкана ... Не всеки може да се похвали с такива подвизи, нали 😃 Ако започна да Ви разправям пък историите на баба ми и баща ми, със сигурност ще трябва да си направя още един блог. "Къщата" защото така си я знаем освен, че е на близо 100 години, разполагаше с голяма прохладна механа. А на горния етаж вътрешна печка или "джамал" За тези, които не знаят, джамала е тип камина, която се зида по средата на две стаи и се прокават въздуховоди, като по този начин, се отопляват едновременно двете стаи и съседно помещение. Особеното е, че се пали само от едната страна.

*Вижте снимките - предна част в едната стая и задната в другата. Влизайки от входната врата на задния двор, от където всъщност се влизаше на 2рия етаж (а за механата отпред) се озоваваш във всекидневната, където в дъното до прозореца имаше голям П-образен миндер, в средата масата за хранене. Все още е пред очите ми стария портрет на пра баба и пра дядо, които ни гледаха от стената боядисана с вар в слетлосин отенък. На стенатана кухнята висеше огромна кобилица с 13 медни бакъра , а насреща гореше оджака - малка домашна камина, в която редовно нещо се печеше ... Тези спомени трудно могат да бъдат забравени. Къщата беше продадена преди много години с презункцията за къща за гости, но така и никой нищо не направи. Та на път за Елена спряхме и до "НА`ЩА КЪЩА".

Стои си и до ден днешен, но за жалост състоянието и е окаяно. Със сигурност ще попитате защо не си я откупим и направим. Повярвайте ми, би било прекрасно, но за да се поддържа едно такова място, ще се съгласите и, че един трябва да се занимава САМО с това и да бъде там! Няма да коментирам огромната инвестиция, която трябва да се направи, предвид, че единствено основите на къщата са зид, за всичко останало нагоре е строено от плет, кал и дъски ... Спомените ни там са много и на този етап само те ще ни топлят. Иначе като идея е много добра, защото къщата е на пътя, предразполага паркинг и много други неща - а ако погледнете живописната гледка ..

Само тя ви е достатъчна ...

Както можете да се досетите, носталгията днес е още по-голяма, тъй като го няма и баща ми ... Последната връзка с "На`ща Къща" .. Постояхме малко и продължихме. Малко по-надолу е къщата на дядо Стойко, която видимо е доста по-запазена, предвид, че тя си е зидана тухла. Джамала въртре още си стоеше така непокътнат напомнящ, че някога там също е кипял живот, както и малката градинка отзад в двора с цъфнали малки цветчета по земята ...

Балкана пази своите тайни ...

Качихме се в колата и продължихме по програма. Пследната ни отправна точка беше Елена. Още едно място свързано с много сантимент. В Елена живеят наши роднини, отново по линия на баща ми, които страшно много уважаваме. За съжаление този път не успяхме да се видим. Разходихме се и не след дълго, седнахме да обядваме. Тъй като от самото начало Ники беше зажаднял за шкембе чорба, я прочете в обедното меню на едно от ЯВНО известните заведения на Елена, чието име умишлено няма да спомена, за да не му направя лоша реклама. В момента в който се тагнах от него заваляха похвали, НО истионата беше, че кухнята беше под всякаква критика ... Уши, вино, джолан с манатарки, които лисваха ... и на въпроса "Къде са МАНАТАРКИТЕ" , получихме отговор ... "Ами някъде из картофите" ... Та ... Абе да не сядате там ... все тая къде е. С чиста душа и сърце, мога да Ви препоръчам механа "Национал" в центъра на Елена с невероятна кухня и мега вежливия персонал. Що се касае до купон - със сигурност там е на макс - стига Бойко да разреши ... И така малко по малко нашият трип ни отвеждаше към края си и дойде време да се качим на колата и да запалим към дома. Истината е, че колкото повече пътуваш, толкова повече нови неща научаваш за себе си. А България е една безкрайна книга, която колкото и пъти да я отвориш, толкова пъти ще попаднеш на нова дестинация, толкова пъти ще научиш нови неща за себе си и ще преоткриеш нови неща, за места, които си мислиш, че познаваш ... ПОЧТИ НАИЗУСТ! Защото

"Пътуването е фатално за предразсъдъците, тесногръдието и ограничения мироглед .."

КРАЙ

*Снимки в статията: Креми Николова. Последвайте ме в Инстаграм 👉 Kremi.Travel.Blog **Снимка "Мемориал Асеневци": Ivo Radoev

ПОТЪРЪСИ БЪЛГАРИЯ

Колкото и да пътуваш в чужбна, родното винаги ще бъде най-красиво и най-мило. Редом с останалите пътувания, не забравяйте да отделите време и на България. Както се пееше в една песен: "Къде и да одиш, къде и да шеташ, не се срами, не се плаши българин да си."

*Видео: Alexander Kostov Последвайте в Иснтаграм 👉 kostov.alex