Едно пътуване до Южна Италия или как Когато изпитваш нужда да повярваш в нещо, трябва да започнеш от себе си! Част 2

... Влакът спря на гарата в Соренто!!! Последна спирка и всички сляззоха. Предвидливо, от гишето си взех малка книжка с описанието на маршрутите и разписанието на всички влакове до Кастела Маре и попитах горе-долу към колко има влак след 16:00ч.

Видно в сезона имаше доста голямо разнообразие от часове на прибиране, но ще стигна и до там. "Излизаш от гарата, слишаш по едни стълбички и те извеждат на главната улица. От там хващаш на ляво и след няма и км стигаш до центъра". Вал и Митака ме инструктираха как да стигна от вечерта. И верно де - така си беше. На ляво и си в центъра. 1вата спирка беше катедралата на Сорренто - Duomo Di Sorrento! Казвам ви, тази катедрала беше все еднио игла в купа сено ... Слизайки в центъра, се запознах с полицая, който го изграеше регулироовчик на 1вото кръгово движение. В последствие той се превърна и в мой регулировчик, но това е една друга тема ... Отворих навигацията и тръгнах да търся Дуомото на Сорренто. нямате си и най-малка представа (освен, ако не сте пътувал/а сам/а) какво е усещането да си в чужд град и да издирваш забележителности ... Няма такова усещане!!! Запомнете това! Навигацията сочеше да вървя напред и аз си вървах до момента в който не каза - "Вашето местонахождение е намерено" ... Ти да видиш !!! Гледам аз снимките ...

Със сигурност - катедрала е, не е игла ... И онази пак мрънка - "Пристигнахтена моестонахождението си' ... Бре .... :D коло мен имаше всичко останало, но не и катедрала :D Ами какво да ви кажа ... в такъв момент, човек вклчюва някои реплики от българския, които само в такива мигове идват на помощ ...! Значи .... аз със сигурност не съм нито глупава, нито сляпа ... Но питане и до цариград се стигало - Да видим дали е така! Sciza mi ... Duomo di Soreento ... И ония вдигат рамене! А сега де! Инглиш = Но! Айде и тия ... Положението взе да става изключително трагикомично! Налях си аз вода от една чешмичка и седнах на близката пейка ... Да мисля :D Добре де, ама чувам камбана ... Значи пак съм на правилното място - ще ставам - ходидх, обикалях, докато накрая не се отзовах пред едни порти, които съвсем случайно един клет човечец отвори! Питате защо не питам - ами защоото никой не знае и не е чувал ... какво да ви кажа! отвори човечеца портите и представяте ли си - двора на Дуомото и ДУОМОТО! Еййййй ..... включи се за кратко българскияТ език! Намерих Дуомото и влезнах. Тук е момента да споделя и местонахождението му. От 1вото кръгово на Сорренто, продължавате направо и стигате до улица с кефенета - главната улица „Via Corso”.

Поглеждате в ляво и ще видите 2 порти. Минавате през тях и се озовавате в двора на дуомото. Основната кръстообразна сграда на църквата е построена през 11 век, но за времето на своето съществуване храмът е претърпял далеч не една промяна. Фасадата на катедралата, която може да се види и днес, е била изградена през 18-19 век и представлява ярък образец на неоготическия стил. Отвътре църквата е украсена с фаянс, дърворезба и стенописи, създадени от неаполитански майстори. В катедралата Дуомо е запазена кръщелен съд, в който в средата на 16 век е кръстен италианският поет Торквато Тасо. Специално внимание туристи заслужават камбанарията на катедралата Дуомо, както и монтираните по нея древни керамични часовници, правещи камбанарията още и часовникова кула. Известната камбанария съхранява в себе си духа на византийската епоха.

Както бях написала в публикацията си за Бергамо, фен съм на готическите катедрали и тази също нямаше как дане ми направи впечатление. В същото време вътре имаше литургия. Такова изживяване никога не бях усещала! Хора на катедралата пееха уникално! Пееха на латински! В един момент всички в катедралата запяха с тях! Буквално те побиват тръпки! Беше някаква редовна служба! Опитах се да снимам част от литургията, но ми стана неудобно!

Наистина не мога да ви опиша какво почувствах в този момент! Тези усешания са много особени и може да ги почувствате само, о опътувате сами. Защо ли? Ами защото само тогава може да бъдете себе си. Ако има други около вас, никога няма да си признаете, че таззи музика ви харесва и искате да останете да слушате, макар да не разбрирате нищо. Не за друго, ами не всеки приема църковните служби за даденост! Ето още едно предимство на соло пъуването!Службата приключи и всички излязохме от катедралата. В мен, обаче все още звучаха тоновете на органа и гласовете на хора ... Винаги съм смятала тези служби за нещо освен свято и за нещо красиво! Денят започна много добре. Разхождайки се из Соренто, непременно посетете Стария град. Разгледайте площад „Сан Антонио” (Piazza San Antonio) и разположената там базилика „Сан Антонио” (Basilica di San Antonio). Недалеч от площада има бюро за информация, където можете да получите безплатни листовки, карти, както и график за движение на местния транспорт, макар да не Ви е необходим, ако ще разглеждате само Сорренто.

Както написах, в това градче, всичко е на довлно кратко разстояние, а и обикновено когато пътувате соло, то със сигурност имате нужда да повървите сам/а! В този ред на мисли, денят вече беше стигнал своята половина. Иначе казано стана обяд.Честно казано не бях особено гладна, но тъй като си беше доста горещо, някак си ми се въртеше в главата едно солидно джелато. Защо не.

Закрачих по малките тесни улички на Сорренто.

Около мен беше обсипано с привлекателни сувенирчета - символи на Сорренто, както и приятни ресторантчета с какрирани покривчици. По път видях прекрасен магазин за порцелан и реших да ги разгледам. Всичко вътре беше повече от красиво, но и цените си ги биваше. Въпреки това, доста се повъртях. Исках да си намеря нещо мъничко, не много скъпо, но да бъде красиво. Жената там се оказа изключително любезна и ми показа едно клоунче - ама много сладко. Тя бе разбрала какво си търся и ми го предложи. Каза и, че цената не му е висока. Наистина беше страхотно. Реших да разледам и и казах, че тъй като имам още за разглеждане, като се върна, ще мина да си го взема. Ако може да ми го отдели и излезнах от магазина. Продължих пешеходната си обиколка, която буквално те кара да се изгубиш и попандах на много симпатична джелатерия или на български сладоледаджийница.

Сладоледа беше слабо казано уникален, особено, когато си леко гладен и в същото време ти е леко жегичка ... През същото това време, телефона звънна - ама някак си така по български. Беше Донева, решила да ме чуе до къде съм я докарала. Ами до къде - до кривата круша хахах. Сетила се, че когато те са били там, имало някаква голяма тераса с уникална гледка. Ами честно казаном всичко е чудесно, но моят път трябваше да ме отведе на друго място. НЕ! Как така, ще отида аз там, без да съм видяла тая гледка! Сопна ми се! Еееейййй ... Проблемът беше, че аз точно се бях върнала от същото място и дяволите го взели там нямаше ама никаква такава тераса. Да де, ама като ви кажатм - Рак бе, рак ... Не, ще идеш, та ще идеш. Е добре, тръгнах аз обратно в същата тая жега, с вода, която беше към привършване. Доста повървях, честно казано. В един момент и се обадих и и казах, че се връщам и, че ама верно няма нищо в тая посока. Рака, обаче беше упорит :D Продължих надолу. Сега си пропомнете онези особени моменти, в които при вида на гледката се изумявате, спирате всякакви разговори, онемявате и т.н Е тази беше тоно такава. Така както обяснявах на Донева, че няма нищо, така и млъкнах и спрях да я слушам.

Представям Ви ЗАЛИВЪТ НА СОРРЕНТО!

Тук, където морето блести и вятърът вие, на една стара тераса, до заливът на Сорренто ...

Тъй като все пак гонех влак, времето ми беше ограничено. Оставаше ми още един обект и тва беше Museo Correale di Terranova, разположен на улица Via Correale в сграда от 18-ти век. Появи се обаче един никак не малък проблем. Водата, която носех свърши. Сега ще кажете - ами купи си де - купи си, ама от ДЕ .... Наясно ли сте, че в цяло Сорренто, нямаше нито един магазин хранителен за да си взема вода. Всичко беше само заведения. И видите ли, Креми никога до сега не си е купувааяла вода от заведение и я хвана срам да влезе и да си купи ... Ето още нещо, което се появява, когато пътувате сам. Сега, разбирате ли какво означава излезете от зоната си на комфорт ... Някак си, де да знам ... В България си свинкан за всичко да има магазини. В Спрренто, обаче нямаше, а аз имах само няколко глътки вода, а в същити време жегата беше ... неописуема .. добавете и влагата и всичко ще ви стане ясно, НО както казах ... Всичко е точно! В главата ми се набиваха единствено думите на Донева - "ТАМ СИ" ... Там съм, ама нямам вода :D ... как да е. Бях на косъм в един момент да се откажа и да се върна. Тръгвах и се връщах, тръгвах и се връщах, докато финално не реших, че отивам. Гугъл, ми даваше дистънс съвсем близо. Как да е. Тръгнах аз! Оглеждах се по пътя за магазини, малки лафки, е не бе - като ви казвам .. Иначе българина винаги намира вариант - в музея със сигурност щеше да има вц - е там ще си напълня вода! И за да не ме разберете грешно - имах достатъчно пари в себе си, в това число и карта - най-добрия приятел по време на път ;) Просто не съм свикнала да вляза в заведение, само за да си купя вода ... ТОВА Е! На входа се усмихнаха 2 много привеливи жени. Платих си билета и веднага се сещате за 1вия въпрос - Scuzi - WC :) Упътиха ме от къде да мина и ... какво да ви кажа, мили хора - няма по-комична ситуация. Повярвайте ми,, дори сега като пиша, сама стоя и се заливам от смях ... Мивката във ВЦ-то беше ли от тези дето едва шепите си можеш да пъхнеш, камо ли шише :D ... Значи сами си представете в какво положение съм изпаднала :D Няма проблем. Налях си вода по някакъв начин и тръгнах да разглеждам музея. Вътре всичко беше кллиматизирано и добре, че беше така. Навън жегата ставаше все по-усилна. Не препоръчвам Август месец със сигурност за пътуване по теюзи места, особено за хора, които не понасят жега. Иначе за такива като мен - ако има вода, всичко е 6 точки. Но да се върнем на музея ... Музеят, започнал с колекции от изящни изкуства от многото къщи на семейство Кореале в Неапол и Соренто, е описан като „най-красивият провинциален музей на Италия“. Особено силни в картините от 17 и 18 век, неговите колекции са известни и с европейски порцелани (включително Майсен, Севр и Каподимонте), бохемско и мурано стъкло, релефи от ерата на Августан, мебели и неаполитански картини. Градините на вилата са красиви и също така отворени за посещение. Лично на мен особено силно впечатление ми направи колекцията от порцелан ... витрини пълни с порцеланови изделия, усникални изработки.

Слизайки на 1вия етаж, обаче, независимо колко сте били впечатлени до този момент, се натъквате на няколко интересни неща,измежду които е колецията от сребърни севризи и пианото на което Моцарт лично е свирил ... Тук вече загубвате всякаква представа за релания свят и се пренасята в един друг - на ренесансов барок и ... още нещо!

Разходката Ви продължава, като през един от прозорците, се натъквате на невероятна гледка .. Уникална, неповторима ...

Пропуснах да отбележа, че в музея, единствения човек бях аз ... Сама и никой друг - уникалното време да разглеждате, да стоите колкото искате, никой да не Ви пришпорва, че трябва да тръгвате и т.н ... До същия този прозорец имаше място за сядане и честно да ви кажа седнах и доста си постоях ... Разбира се на хладничко :) С напредването на разказа ми, все повече ще се убеждавате я това, защо е по-добре да пътувате сами :) Разбира се всяко нещо си има своите предимства и недостатъци. Заплених се от соло пътуването ... НО искам да Ви кажа, че определено то не е за всеки, особено, ако сте паника и не умеете да излизате от зоната си на комфорт!

Запомнете това!

След като разгледате музея вътре, излизате навън и тръгвате ... на където решите.

- По кой път да поема - попита Алиса - Зависи къде искаш да стигнеш - отговори Усмихващият се котарак. - Няма значение - отвърна Алиса. - Тогава няма значение и кой път ще поемеш ...

Запомнете и това

Та в случая реших да послушам котарака и особено значение по кой път ще поема, нямаше. В далечината се виждаше морето и една тераса. Сега си спомнете Caruzo в изпълнение на Павароти или Лара Фабиан - все тая - за старата тераса на брега на Сорренто ... Е, вече знаете защо реших да поема по този път!

Алеите, обаче по които трябваше да мина бяха ... някак странни и същевременно много романтични ... вижте сами какво имам предвид ...

Тук там, се прокрадваше някое гущерче, опитващо се да се скрие от слунцето, което межди другото ставаше все по-нахално, като жегата, която се беше спуснала никак не беше малка ... Въпреки това, упорито вървях към въпросната тераса. Със сигурност нямаше да открия нещо кой знае какво, но пък щях да си постоя сама, влюбена и вгледана в Залива на Сорренто - нещо, което не ви се случва всеки ден и със сигурност нещо, което никога няма да ви се случи, ако не пътувате сами. Не случайно цитирах "Алиса в Страната на Чудесата". По време на едно това пътуване се чувствах точно като нея. Всичко наоколо ми напомняше на Страната на Чудесата.

"Какво е животът, ако не един сън"

и „Ако всичко на света е безсмислено, какво ни пречи да си измислим някакъв смисъл?” Ето го и моят смисъл ... терасата :)

Старата тераса на залива на Сорренто! Гледката беше просто прекрасна. Искаше ми се да остана там колкото се може повече. Представете си, колко романтичмо би било, ако прекарате там цялата вечер с любим човек ... Терасата беше не много голяма. Непочистена от листа, кито бяха нападали по цялата зема. Всичко наоколо беше обгърнато в зеленина и прекрасни цветя. В средата имаше маса и два стола. Масата беше от онзи тип гипсово-метални, които изглебдаха сякаш току що изплетени на една кука, а по столовете бяха вплетени старинни орнаменти. Ако и вие сте от този тип романтична натура, в главата ви веднага ще забушуват онези представи за прекрасна топла лятна нощ, лек морски бриз идващ от морето, свещи, 2 чаши вино и ... приятната компания на млад и изискан мъж / прекрасна изваяна девойка .. или просто любим човек! Размечтах се ... За съжаление, не можеше да остана много, тъй като времето напредваше. Оказа се, че музей ди Терра Нова не беше само това, което разглеждате вътре!

"Пътуването е фатално за предразсъдъците, фанатизма и стеснения мироглед",

е казвал Марк Твен. Без съмнение, опознаването на нови държави, култури, парчета от световната история, кулинарни и музикални традиции, ни обогатява и променя завинаги. Някои казват, че щом човек открие радостта на пътуването, иска още и още. Едно е сигурно - пътувайки, всеки трупа ценни спомени, които са вечни, докато е жив и са богатство, което никой никога не може да му отнеме. Последното, със сигурност вече ви е познато!

А "Ползата от пътуването е да регулира въображението чрез действителността. И вместо да се мисли какви биха били нещата, да се види какви са"./ Самюел Джонсън

Времето доста напредваше и бавно трябваше да се отправям към гарата. Дали исках да се прибера ли ... НЕ! Душата ми беше пълна с емоции! Един такъв ден, ти помага не само да се заредиш с нова и положителна енергия, а дори да сложиш доста гокяма част от мислите си в ред, защото неосъзнавайки, осъзнаваш доста неща над които си се опитвал да мислиш в сивото си ежедневие! Ще ви припомня, че водата ми беше на свършване ... е свърши :) Минах покрай един ресторант, но така и не се реших да влезна. Продължих нагоре. На кръговото, отново срещнах любимият ми вече полицай, с който се поздравихме като 1ви приятели. Усмихнах се, благодарих за всичко и му пожелах всичко най-хубаво! И малко преди да стигна стълбичките, които водеха до гарата - ВОАЛА - МАГАЗИН! Изтрелях се като коркова тапа вътре и директно на шанда с водата! Взех една голляма бутилка, платих я по най-бързия начин и излезнах, като мнямах търпение да я отворя. Отворих шишието и още с 1вите глътки студена вода се почувствах нов човек. Само дето недохледах, че вместо нормална вода, съм взела газирана ... :D Аз като ви разправям, че на сиромаха кога му е вървяло ... Все тая - изпих шишето до дъно и с нови сили - газ към гарата. Държа да ви споделя, че моите премеждия далеч, обаче, не свършваха до тук! Никак не си мислете, че след като утолих жаждата си, всичко ми беше наред. Застанах пред гишето за билети. "Скузи - Инглиш" ... естествено отговорът беше "NO" ... какъв да е друг :) Все тая - уно билет - Кастела Маре - все го разбраха. Запътих се към перона, но за да стигна до него, се минаваше през въпросните турникети, които чекираха билетчетата и отпечатваха на тях дата и час в който си минал. Както ви казах в ачалото, няма как да вляза без тази маркировка на билета, тъй като глобите са големи, а и аз принционо съм си изряден гражданин. Да де, обаче турникета прие билета и го "изплю" нечекиран .. 2ри път - същата работа. Ти да видш ...Огледах се аз, няма никой! о мен имаше още 2 турникета, които обаче не работеха. Бре - ами сега! Има и друго - за да минеш трябвя да се отвори турникета. И как точно да ми на аз като онзи изплюваше нечекиран нилет и не ми отваряше стъклото да мина .. Пуста българска изобретателност ... Ами какво искате, щях да си изтърва влака. Добре, че бях посвалила няколко кг, че успях да се промуша и да мина. Аз хубаво минах, ама без чекиран билет. За мой късмет на перона се попявиха 2ма униформени служители, видимо от гарата. ..." Скузи! Буонджорно! Инглиш" ... Ама как пък и те да не говорят английски ... И тук стана интересно! Как точно да обсниш, че билета ти не е чекиран, че имаше проблем с турникета и, че на стария билет има дата и час, на този няма... Започна се едно голямо ръкомахане, смесица на български и английски - така или иначе нито на единия, нито на другия език ме разбираха ... сочих аз билета, показвах - ако бяхте там и гкедахте от страни, със сигурност щяхте да се забавлявате много! ВОАЛА - Разбраха ме! Казаха си нещо и единия взе билета ми и написа с химикал дата и час. Подаде ми го и каза: "Но проблем" Но порблем, ама .. Ако някой дойде да ме провери във влака ... аз как да докажа, че това не съм го писала аз ... ХА! По жестовете му подразбрах аз, че той е началника на влака. Пита до къде ще пътувам и му казах, че съм до Кастела Маре. Но проблем - той ще е във влака и няма да има проблем - та така се качих. Това са едни от малкото комични ситуации в кои то колкото и да си мислите, че с английски ще се справите вес свят, все в един момент ше се озовете в тоззи езиков капан, в който някой няма да говори английски и тогава става много интересно!

"Всяко пътуване има своите приключения. Ако пътникът посети по-добри страни, той може да подобри своята. А ако късметът го отведе в по-лоши, той може да се научи да се радва на неговата"./ Самюел Джонсън

Същото онова влакче изскърца спирайки на гарата на Кастела Маре!Слязох и се запътих към домът на Валя. Прибрах се, взех си един душ и легнах малко да си почина. Казвам малко, защото трябваше да се оправям. Предстоеше ми едно пътуване до Амалфи. Около 18:30 бяхме готови. Аз, Вал, Митака и малкия дребосък. Качихме се в колата и потеглихме! Пътят се извиваше пред нас. Шосето ту се стесняваше, ту се разширяваше, но като цяло пътя е доста тесен. На места дори 2 коли се разминаваха доста трудно и се налаше да се изчакват. Митко спря колата на един завой и слезнахме. Пейзажа, който се разкри пред нас и до днес е в съзнанието ми винаги щом затворя очи и се сетя ...

За всички, които решите някой ден да посетите Амалфийска ривиера, държа да отбележа, че колкото е красива през деня, също толкова уникална и е в следобедните часове, когато слънцето започне да слиза и да се доближава към морето :)Пейзажите, които може да ви предложи Амалфийската ривиера и вдъхновили толкова много писатели и режисьори, не можете да видите никъде другаде, освен там.

Имайте предвид, че колкото е прекрасен и колкоритен пътя до Амалфи, толкова и завоите следват един след друг. Тези, коиот не могат да пътуват, е неоходимо да се въоръжат с търпение и да се наслждават на красотата, защото си струва всеки един завой! Особено по това време на деня! Спряхме на паркинга на Амалфи в централната част. А сега си припомнете хилядите клипчета в това число и тези, които сте споделяли от Youtube, когато сте се прехласвали по красотата на Амалфи. Ще Ви припомня лекичко ... М да ... Ето го и на живо ...

Много по-красиво от колкото си го представях ... А ето ги главните виновници за всичко :)

Едно от местата, които слабо казано надмина очакванията ми! И както традицията повелява, 1вото, което направихме е да си купим джелато ...

Когато си по тези места, имаш чувството, че всеки изминал сладолед който ядеш става все по-вкусен. Взех си лемончело и пистакио. Още с вата хапка се влюбваш със вкуса му, който се разнася из устата ти ... Мммм Централната част на Амалфи представляваше едно млако фонтанче на един малък площад. Цялото това нещо създава нищо друго, освен една невероятно романтична обстановка. Срещу фонтана беше и катедралата Свети Андрей, която също се слави, че е една от най-красивите по амалфийското крайбрежие, но за съжалениепо това време беше вече затворена.

Със сигурност не бях особено разочарована, защото несравнимата красота на Амалфи беше далеч по-приятно изживяване! А джелатото нямаше свършване!

А удоволствието от това, да се разтапя в устата ми ставаше все по-голямо :) а вкуса още по-невероятен! Амалфи е едно уникално градче, а вечерно време го препоръчвам на всеки!

Съвсем спокойно можем да го наречем най-красивият балкон на Италия! Балкон, който е надвиснал между нереално синитв води на Тиренско море и склоновете на планините Латари. Амалфи е едно от онези места, които разтуптяват сърцето на пътешественика, карат го да загуби говор и картина и само за няколко минути да осъзнае, че няма никакъв шанс - това е ЛЮБОВ ОТ ПРЪВ ПОГЛЕД И ЗАВИНАГИ! Именно Амалфи дава името на цялото амалфийски крайбрежие! Тъй като започваше да се стъмва, а и поогладняхме, Митко и Вал предложиха да ме заведат на ресторант, който те лично посещават и харесват изключително много. Разбира се, че за мен щеше да е удоволствие! Нали знаете, че докато не кусаш от храната на една страна, няма как да разбереш нищо за нея! Митко запали колата и се спуснахме по извитите пътиша на амалфийската ривиера. Стигнахме до ресторантчето. Точно така, както съм ви разказвала - от онези готини карирани покривчици и сгушено в планинската част. И тъй като аз не съм любител на морската храна, така опитах едни от най-вкусните миди и скариди по амалфийското крайбрежие :D Всяко нещо си имаа 1ви път, нали знаете.

Особено, когато сте в компанията на приятели! Време е да споменем, че пътуването винаги върви ръка за ръка с храната. Травел емоциите винаги са тясно свързани освен с всичко, което Ви застига по пътя и с храната и винаги по време на път ще има нещо, което ще опитате за 1ви път независимо дали сте в своята страна или чужда! Но това е част от удоволствието да пътуваш! Естествено, неразделна част беше бялото винао, което имаше слабо казано неотразим вкус! Хапнахме изключително добре. Качихме се на колата и след няколко часа си бяхме в къщи. Обикновено тък всеки казва - как си издържала и не се измори? Знаете ли, когато целия ти ден е изпълнен с толкова много емоции, няма как да си изморен. Дори и да си легнеш, видяното през деня не ти дава и миг покой да заспиш, а затвориш ли очи, се пренасяш отново там! Емоциите, обаче далеч не свършваха до там. Следващия ден беше отреден за пътешествие до едно още по-красиво място, а именно Остров Капри! Когато си мимслиш, че си видял всичко ... се оказва, че си доста далеч от истината. Когато си мислиш, че ова място е най-красивото - Мечо Пух винаги те забива с израза, че "ВИНАГИ МОЖЕ ПОВЕЧЕ" ... Станах раничко. Пих кафенце, с огромно удоволствие си хапнах кифличката и заедно с Вал тръгнахме към пристанището, от където трябваше да се кача на ферибота за Капри. Не беше далч - може би на около на 20на мин пеша. Както ви казах, всичко в този регион беше супер удобно от към транспорт. Горещо препоръчвам региона (Кастела Маре Ди Стабиа) за нощувка евентуално или в хотел в близост или RBNB настаняване. Със сигурност и цената, кокято ще платите ще е доста по-ниска от колкото където и да било, а в сщото време, всеки един вид транспорт, в това число и шатъла до летището ще са ви на една тъка разстояние и няма да се притеснявате. Недостатъка може би е, че вечер няма кой знае колко къде да се отиде, но има и малко ресторантчета, колкото да хапнете нещичко. Но да се върнем на ферибота. 09:00 отплавах за Капри. Още когато ферито навлезе вътре в морето, отново се оказах на средата на изключително живописна картинка! Чух се с майка ми, за да и кажа, че съм тръгнала и после се обадих на Донева - моя навигатор, да я прослушам на къде е. Разбира се, вече бях на ясно кое и как работи, както и си имах собствен план, подготвен от вечерта, за това къде и какво да разгледам. Това, което бях пропуснала бе една вила, но всичко по ореда си! Ферито спря и слязох. Пътуването траеше едва 20 мин. Пристанището се наричаше Марина Пиколо или малкото пристанище. Остров Капри, се разделяше на две части. Ана Капри - най-високата му част и подножитето - самия Капри! Този грубо шлифован скъпоценен остров е бил предпочитано място за летни забавления, откакто римският император Тиберий го прави седалище на своето управление през 26 г. Почти всеки художник, дизайнер, кинозвезда, оперна дива, политик, писател, кралска особа и едър финансист оттогава се е появявал за малко на островната сцена Пиацата, описана от Ноел Кауард като „най-красивата оперетна сцена в света“. Действащ като афродизиак климат, тучни средиземноморски градини и драматични изгледи от свободните от автомобилен трафик градове Капри и Анакапри поддържат репутацията на този островен рай от 8 км2, заобиколен от изумрудено зелени води. Капри ще ви посрещне с дъх на лимони и омайни цветя и с аромат на парфюми. Капри е класа и стил ! Това са първите две думи, които ще ви дойдат на ум, още с 1вото стъпване на тази земя. Марина Пиколо е и мястото, от където тръгваше фуниколяра, който ви отвеждаше до 1вото ниво на остров Капри. Реших да тръгна от там, като 1ва спирка бяха силно препоръчаните от Донева Градини. Иначе казано Градините на Август /Giardini Augusto/. Те представляват малък парк с изключително богата растителност, който предлага прекрасни панорами над лазурно синьото море. Градините са разположени терасовидно и това прави гледките още по-атрактивни и живописни.. От там, могат да се видят и Фаральонте,известните скали на остров Капри. Слизайки от фуниколяра се озовавате на прекрасно червено площадче, където се намираще и Турситическия Информационен център, от където, ако пожелаете можете да си вземете карта.

На мен не ми беше нужна, тъй като слава Богу в Европа интернета е безплатен и работи достатъчно добре и бързо. На кратко имате предимството да се възползвате от услугите на Гугъл Мапс. Зададох Градините на Агуст и тръгнах в указаната посока. Пътят ми минаваше по супер тесни и криволичещи улички, които бяха изпълнени освен с много хора и с лъскави магазини за дрехи и кокжени изделия, видно изключително качествени, но и на много добри цени! Хората бяха изключително лбезни и усмихнати, което правеше денят ми още по-слънчев, наред със самото слънце. Не случайно го казвам, за да уточня, че жегата си беше доста, но пък беше и мега приятно! Естествено, че беше време за джелато ... скоро не бях го споменавала. И естествено джелатерията беше пред мен. Ттъй като няха идея, дали вървях в правилната посока, а джелатото беше толкова неустоимо, че дори сега, когато пиша, устата ми се пълни с вкус на джелато ... Взех си Фрагола (Ягода) и Лемончело. Тук е момента да отбележа, че Капри е мястото, където се отглеждат едни от най-вкусните лимони се прави невероятното и известно Лемончело.

Ка мислите, дали беше вкусен ... :D За 1ви път ясях сладолеед със супер натурален лимонов вклус. Имах чувството, че пресен лимон току що бе изтискан вътре. Сега си спомнете какво ви казах ... "Сладоледа ставаше все по-скусен с всеки изминал път" ... амма наистина си беше така. Попитах в джелатерията дали съм на правилния път и посочих Гугъл за Гардините на Август. Любезен мъж се усмихна и каза, че съм на правилния път и наистина след млако помалко от няколко метра ще съм на входа. Седнах в близост, за да си хапна на спокойствие джелатото и се запътих към градините. И да, само след няолко метра, се отзовах пред входа, който между другото беше само 1 евро! Малко е странно, защото се озовавате в едно малко райски кътче, а вие сте очаквали едно голямо пространство, но това никак не би ви разочаровало. Римския период е оставил своите следи навсякъде, запазени автентични и до ден днешен.

Искам да обърнете внимание на рисувания фаянс. Това е изкуство, което ще срещнете по целия остров. Навсякъде имаше стауи, останали от Рим.

както и страшно много цветя, донесени от цял свят!

и тук е момента да Ви открия най-голямата красота на Градините на Август ... Фаральоните (Faraglioni – “купчини” на италиански)

Скъпи читатели, видяното не може да се опише с думи, нито да се представи чрез снимки, защото колкото и да са красиви, онова което видяха очите ми, не може да бъде представено! Фаральоните (Faraglioni – “купчини” на италиански) са може би най-сниманите обекти на остров Капри и са трите скални колоса, които се издигат от морето откъм южната му страна. Faraglioni di Terra е висок 111 метра – той е най-близо до сушата. До него е Faraglioni di Mezzo – 81 метра, а след това Faraglioni di Fuori – 104 метра. Гледката е живописна, а местните разказват не една легенда за появяването на коллсите. Градините на Август са исторически имот, който е бил закупен от немския индустриалец Фридрих Алфред Круп в началото на 20 век, за да построи там своята резиденция.

Круп е бил стоманен магнат бил запален морски биолог и обожавал да посещава Капри със своята яхта. За да стига лесно до яхтата си от своя апартамент, поръчва изграждането на този криволичещ и изключително живописен маршрут ...

Ако посетите Градините на Аягуст, ще се убедите, че не само Круп е бил запленен от това място.

Още едно от местата, в които ще се вклюбите от пръв поглед и ще искате да останете там завинаги! Колкото и това да ми се искаше, трябваше да продължа, тъй като Капеи криеше още много невероятни емоции. За да се качите до Ана Капри, трябваше или да си вземете фуниколяр или да се качите на автобус, като малката гара беше точно от страни на фуниколяра. Съобразно другите ми пътувания, се научих да си купувам двупосочни билетчета, за да не се редя на още една опашка на връшане. Не винаги, обаче това е полезно. Ии всъщност е, но трябва да се ориентирате много добре и да разпитате з маршрутите. Например аз взех двупосочни Капри - Ана Капри - Капри, а на връщане се оказа, че същия този завтобус ходи и до долу, до Марина Пикола, но това го рзбрах едва на връщане. Ето защо се надявам, че сега ще помогна за в бъдее на някой новобранец. Както и да е - взех си двупосочно билетче - 4 евро за 2та и ме ориентираха къде да се спра, за да чакам автобуса.

Приближих се максимално близо до него, тъй като видо имаше доста хора и се очакваше да бъде фул - макс. От всички разкази до сега, вече сте довлно наясно, че няма шанс да не прочуя някъде ... Качвайки се в автобуса, седна на една от 1вите седалки и до мен на ъгъл, се настани възрастна италианка, видновидно, с аристократичен произход. Добре, ама на 2рата спирка, се качи жена, с лилава рокля на коколо 60 години. Ами, честно казано не ми се ставаше да и отстъпвам, тъй като автобуса беше наистина претъпкан. Добре де, ама новокачилата се жена, реши, че ще се хрване точно над мен и както можете да се досетите ме затисна буквално ... Ам нищо не можех да кажа, освен да се опитам да се отдръпна леко, което бее почти невъзможно и все пак ... При вида на тази гледка, аристократичната итаиланка ме погледна озадачително с поглед тип " Ама защо не и кажещ" ... Аз нали да не става панаир, а и щяхме да слезем скоро само се усмихнах и ... Докато се усмихна аростокрацията вече беше захапала простолюдието ... Нямам идея какво и каза, но го каза толкова възмутено и с такъв тон, че чак на мен ми стана неудобно. Лилавата жена се видя меко казано в чудо и се почуди къде да отиде, при не толкова големия избор, но някак си вложи всички услилия да се премести - до колкото и беше възможно! Grazie, seniora - продумах аз и аристократката се усмихна, промърмори нещо като очевидно ругаеше горката лилава жена и с жест посочи, че сега със сигурност се чувствам много по-добре. Тук искам само да се опитате да си представите и моята реакция ... Смее ли човек да каже нещо :D тогава ми стана ясно, защо сосбено в Южна Италия Матриархата е толкова силно разпространен. Стигнахме! И тук започна истинското приключение!

Гледката от АНА КАПРИ, беше не по-малко забележителна и от тук нататък оредстояха само такива, като с всяка ставаха все по-красиви. Нямам никаква идея, защо имаше статуя на слон на площадчето и то вдигнат на високо с въже и може би тук ми долипсва екскурзовода, но ... със сигурност ще се сблъскате и с такива моменти - ето го и недостатъка да пътвате сами ;)1вата ми задача на Ана Капри бе да открия известната като "Църквата с пода" църква Сан Микеле.С помощта отново на Гугъл, закрачих по прекасните бели улички на Капри. Представете си, там всичко е бяло, жълто и ... цветно.

Всъщност открих я много лесно, тъй като освен, че Гугъл показа точния оът (както почти винаги), имаше и оказионни табели, макар не много правилни :) Идеята е, че като стигнете до там табелата ви казва, че трябва да продължите, а всъщност трябва да завиете на дясно и ще се отзовете точно пред сатама църква.

Малко предистория: Тя е построена през 1719г и е един от най-важните примери за Неаполитанското училище през 18 век. Защо толкова искаха я посетя - най-важният аспекти в нея е прочутият под на Леонардо Чиаезе, изграден от мозаечни плочки (фаянс). Върху този под Чиаезе изобразява изгонването на Адам и Ева от райските градини от Архангел Михаил. Подът е невероятно произведение на изкуството и за да се запази, посетителите се молят учтиво да спазват указателните табели и да не стъпват върху него. А ето го и самият него ...

За да влезете в самата църква се плаща вход 2 евро. По принцип в нито една църква или катедрала не се изисква вход, но този тук е съвсем символичен и служи за поддръжката на уникалния музаечен под. След като обиколите църквата (пода), точно до входа има извити стълбички, по които се качвате на една малка и тясна тераска, за да видите самия под от високо и да му се полюбувате. Както казах от началото, на Капри рисуването върху музайка си е цяло изкуство! Обърнете вминаие на детайлите, за да вникнете видеята и самото изгонване! Олтарът също прави впечателение в тази малка църква, както и мини музеят, изобразяващ час живота на острова в миналото!

както и някои запазени порцеланови билейски фигури с изключителна изработка. Напускайки църквата, излизате с едно прекрасно усещане за спокойствие и топлина, с което от много малко места съм си тръгвала. Усещането е много приятно! С рискд да се повторя, но до тук от всичко посетено почти не ми се искаше да си тръгвам. Същото важи и за църквата Сан Микеле. Нямаше, обаче как. Донева ми беше наръчала да видя задължително вилата острова ... Всъщност, ставаше дума за Вила Сан Микеле - Мечтания дом на шведския лекар Аксел Мунде.

През 1896 година успява да осъществи голямата си мечта и купува една от полуразрушените стари вили,строени от император Тиберий и сам с помощта на местен майстор построява Вила Сан Микеле.Вилата е построена върху руините на древен паралклис, посветен на Сан Микеле, следвайки серия от скици направени върху стена.Резултатът бил сграда, съставена на различни нива, като кабинета бил на 1вия етаж, а лоджията преминава през перголи и клони, за да достигне до кръгла панорамна площадка, която разкрива гледка към неаполитанския залив.Наред с лекуването Мунде посвещава свободното си време на разкопки. "Най -добрия начин за изграждане на къщата е тя да се руши и да се започва отново, докато окото не подскаже, че всичко е наред.Очите разбират много повече от архитектура, отколкото книгите. Окото е непогрешимо, стига да се осланяш на собственото си зрение, а не на чуждото." "Ако не си дал на хората себе си, нищо не си им дал" - тези думи на шведския лекар и писател Аксел Мунте (1857-1949) биха могли да послужат като мото на цялостната му дейност и творчество.

Аксел Мунте живее на Анакапри до 1943 г. след което до смърта си през 1949 г. живее в кралския дворец в Стокхолм като личен гост на крал Густав V. Завещава вилата на шведския народ с цел укрепване на връзките между Швеция и Италия.

Едно от най-забележителните места във вилата е сфинкса, донесен специялно по поръчка от Египет. Насочен е именно към Марина Гранде - най-красивата гледка разкривана на острова!

Точно тук си намерих прекрасно местенце и тъй като имах предвидливо много време до ферибота, реших да си поседна и да си остана малко насаме с мислите си. На фона на тази гоедка, да се върна за малко в реалността. Това е едно от тези места, на което можете да си позволите подобно "удовослтвие" да си стоите, да наблюдавате и да останете насаме със себе си до момента в който не се трапосат банда шумни руснаци и не нарушат спокойствието Ви!

Сигурно съм стояла повече ит 2 часа и след като стана ясно, че руснаците нямат намерение да си ходят, станх и продължих разходката си.

Тази вила беше меко казано Un Amore Grande или една голяма любов. Тези картини остават в съзнанието Ви дълго или всъщност завинаги! Имах доволно достатъчно време до ферибота, така, че бавно заслизах надолу. За разлика от Сорренто, тук вече си намерих магазин за вода и ВЦ :D ... Стигнах до малкото централно площадче, от където имаше опции за слизане до пристанището. Аз обаче си бях взела билет за фуниколяра, който слизаше до Марината. Сега е момента да отбележа следното: Имаше 2 опашки - едната беше до площада на Капри с фуниколяра, а другата за автобуса до Марина пиколо. Тоест имате опция още долу от пристанището да хванете автобус директно за Капри и да направите този маршрут по пбратния ред. Другия вариант е, да се качите по моя начин, но за връщане да си купите билет директно до Марина Пиколо. Както и да е де - ферито тръгваше в 16:00. Когато гоня час за нещо, обичам да съм оне 30 мин в най-лошия случчай на мястото, тъй като всичко се случва. Седнах на сянка, да си почина. На Ана Капри беше идея по-хладно, от колкото на Капри. Звъннах да чуя тате ... няма да го забравя - и се шегувах с него, коментирайки японци седнали близо до мен. Тате ме пита, дали не ме разбират като говоря и се посмяхме доста. От там се отправих към спирката. Опашката за слизане беше много голяма. В един момент се притесних, дали ще успея да стигна на време за ферибота. Слава Богу, качих се на автобуса и той се заизвива по склоновете на Ана Капри. Спря за площада на Капри и се запътих към фуниколяра. Междувременно говорих по телефона с комшийката от 7мия етаж, на която и беше супер интересен фуниколяра, а в същото време, аз леко беснеех, тъй като имаше един вагон японци, които се блъскаха един в друг и ако горе не изпуснах ферито, то тук вероятността това да се случи беше още по-голяма ... Все едно цяла Япония се бе изсипала там ...Някак си се претъпках и аз, тъй като със сигурнопст нямаше кой знае какъв избор, за да не изпусна дерито и се настаних във фуниколяра. Ама наистина бяха много нахални ... И викаха ... Та слуснах се и влакчето спря на Марина пиколо от където пристигнах. Корабчето ми все още не беше акустирало и гейта беше празен. Все пак имаше около 45 мин. Мина един униформен, който реших да попитам, дали тук се чака за Кастела Маре, да не объркам ... но той беше много недружелюбен. Въпреки това ме взе и ме заведе до друг гейт и даде билета ми на капитана, който викаше на хората да се качват. Подкани и мен, но аз предпазливо попитах дали ходи на Кастела Маре. Отговора беше - Си си,. Кастела Маре - а върви го разбирай - и много знам аз колко пристанища има там ... че и къде ще ме спре. Онзи обаче упорито настояваше, че е за Кастела Маре и ... ами качих се. Това е също от онези мигове, когато не можеш да вземеш решение и слагаш главата в торбата. Горе-долу ми беше вече познато, така, че където и да ме спре, все щях да се справя и да хвана нещо за Кастела Маре или най-малкото да се върна обратно. Донева звънна в същия момент и споделих какво се случва. Според нея никога няма проблем, но според мен не беше баш така, предвид, че ... "Нашия късмет, тате, нали знаеш къде е ..." както казваше тате. Ка да е де. Позавъртях се аз наляво надясно да видя кой говори английки и едно симпатично мпомченце зад мен взе, че проговори малко. Та го помолих, като стигнем до Кастела Маре да ми каже, тъй като на този кораб нямаше лента, на която да върви надпис. За капак пред мен имаше някакви шумни италианци (компания от младежи) (какви да са, ако не шумни) та единия никак не беше за изхвърляне :D Както и да е - доста си поплувах на връщане, минахме през Сорренто и финално в крайна сметка кораба спря на пристанищто от където тръгнах сутринта. До тук добре ... Звъннах на Вал, но не отговори, Митака също. Опциите бяха 2 - или да търся пътя сама или да стоя и да чакам ... Финално не беше толкова сложно. Времето беше супер и можех да се разходя още малко, тъкмо да разгледам и Кастела Маре. Пуснах навигацията, обаче в един момент се установи, че тя сочи назад, а аз вървя напред. Пътя беше напред, а тя защо сочеше назад до ден днешен тъна в блаженно невидение. Запомних името на улицата на която живеят и попитх за нея. Интересното беше, че местните не говореха никакъв език. Млада двойка с ръце, крака обясни на къде да вървя, слава Богу разбрах ... Беше ми изключително забавно. Реших да кривна по една тясна уличка, ама да си призная като видях, че няма кьорав човек там ме достраша и ... си тръгнах отново по царския път. Както и да е - издирвахме Виале Тунисиа. Важното беше, че стана ясно, че трябва да вървя само направо. В общи линии, Виале Тунисиа "затваряше" един вид пътя и все щеше да ми е познато. Да си призная, когато си на непознато място, още повече в непозната страна и си сам и нямаш идея дали вървиш в правилната посока ... определено в един момент те хваща нотка на шубе. Но пък накиу именно това е индеята на такова пътуване - да излезеш от зоната си на комфорт! И финално Валя и Митко са там и както каза Митко винаги ще ме намерят където и да попадна, но пак да кажа ... Идеята е поне веднъж годишно да излезеш от зоната си на комфорт - това калява изключително много начина Ви на мислене. Не случайно, връщайки се от което и да е пътуване, вие със сигурност вече не сте същите. В крайна сметка правилният път сам ви намира и се озававате на мястото, където трябва да сте, стига да запомните какво има наоколо. Важно е в дадени ситуации. Вечерта беше определена за Нощен Неапол или Нощно Наполи. Както знаем, Наполи е една безкрайна екзотика, красота, мафия и уникален колорит, събран на едно място.

“Виж Неапол и умри”, казал Гьоте, след като посетил града, отразяващ се във водите на Неаполитанския залив в подножието на Везувий. Неапол бил толкова живописен и неотразим, че според немския класик онзи, който веднъж види тази гледка, вече може да си отиде спокоен, че е познал най-прекрасното място.

Според италианците това е най-красивата част от страната им.Прашен, хаотичен, луд ... Неапол е един от най-очарователните градове в Италия. Чаровен и красиво несъвършен. Въпреки безброй предупреждения, че Наполи е криминален, честно казано аз лично не усетих нищо подобно. Може би, защото не съм си правила труда да вникна :D

Неапол е стоплица на област Кампания и едноименаа провинция. Разположен е живопоисно на Неаполитанския залив, в подножието на вулкана Везувий. Основите на Неапол са поставени през 750г пр н е от гърците. През 326г пр Хр, градът е превзет от римляните. ....... На 22 Октомври 1860г. гражданите на Неапол, гласуват за присъединяването му към Обединена Италия. Неапо.л е град на контрастите.

Изобилства от красиви вили и културни паметници. Сред тях се открияват Катедралата, замъкът Нуово и Кралския дворец. От друга страна, Неапол е известен с мръснитр улици, престъпността и хаоса.

Именно за това, се смята, че посетителите на Неапол или се влюбват или се намразват в него!

Още с влизането, се усеща, че Наполи няма нищо общо с градовете, които посетих до момента. Всичко описано до тук с епоказва пред вас, наред с хаоса и бъркотията, особено в движението. Коли, мотори, камиони, автобуси - всичко кара на някъде, кой на където свари и иска и имаш чувството, че ред не цари в нито едно отношение. Малки моптористи порофучават покрай теб изневиделица, като нямаш никаква идея от къде изкача. Повярвайте ми, ако си мислите, че в Истанбул е ад, елате в Наполи ...Изкчаихме се на един прекрасен хълм с панорамна тераса, от където се вибдаше цялата красота на Неаполитанския залив.

Гледката беше неоисуема и едва тогава разбираш истинското значение на израза "Виж Неапол и умри". Особено изумително е на свечеряване. В иждаш как Неапол хем се прибира за релакс, хем започва нощния си живот, Не случайно този град е на контрасти. Ще ти е нужем цял един живот, за да го проумееш. А това може да стане, само и единствено, ако имаш сърце!

След това слязохме до замъкът намираш се на самия залив, който местните наричат Яйцето, заради кръглата му форма.

До него се намира и Марината - също едно прекрасно място. Тъй като времето, обаче напредваше, репихме да отидем и да хапнем и след което тръггнахме на обратно. На следващия ден приключението ми приключваше. Неапол беше черешката и завършека на една прекрасна седмица, изпълнена с много преживявания, различни настроения, различни места и ... емоции. На сутринта станах, пих кафенце и се приготвих за път. Тук е мястото да отбележа, че не е нужно да ангажирате някой да ви кара до летището. Отново там, в Кастела Маре, минава шатъл - автобус до летището, който спира, ама буквално пред вратите на терминала, в чассове съобразени с полетите и струва само 10 евро, което е нищо. Ето защо още от самото начало Ви казах, че Кастела Маре Ди Стабия е страхотно място, с изключително добре организиран трандпорт до почти всяка една точка в близост около Амалфийска Ривиера, а в същото време, от към нощувка ще Ви излезе със сигурност в пъти по-евтино, особео за любителите на RBNB. Отново, тук е и момента да изкажа своите най-искрени благодарности към Вал, Митко и семейството им за поканата, гостоприемството и онова, което направиха за мен! Южна Италия беше сбъдването на поредната ми мечта, намирането на нови приятели и каляването в индивидуалните пътувания. Когато имаш нужда да повярваш в нещо, започни от себе си. Човек никога не знае и не подозира какви възможности са залегнали в него, докато не излезе от зоната си на комфорт. А това става само, ако имаш сърце!

И най-важното ... "ВСИЧКО Е ТОЧНО"

THE END