Копривщица 2018 - или За тогава, когато сега ще бъде някога!

Съдбата е толкова очевидна, а ние – до толкова слепи, че дори, когато тя ни води за ръка, ние не я забелязваме. Виждаме ясно всичко, едва когато то се превърне в минало...

Вече свикнахте с онова изречение, с което всеки път Ви обяснявам, как е бил един от онези скучни и ежедневни дни, в които стоиш в офиса и просто се чудиш на къде да забегнеш ... Няма да Ви го повтарям - "карам" направо 😄 Нямам обяснение, но Родопите винаги са притежавали една странна притегателна сила, която макар веднъж да сте ги посетили, винаги ви кара да се връщате отново и отново! Магнетизма към тази планина е толкова силен, че само мисълта за пътуване по тези части на България Ви зареждат емоционално, още преди да сте се качили на колата и да сте натиснали педала на газта! В този ред на мисли, град Девин е едно кътчетата, свили се в Родопа и напомнящо за себе си на онези като мен, които все още не сме го посетили. Защо пък не! Най-малкото, кой ли би отказал прохладна разходка в дебрите на Родопа, в средата на един от най-горещите месеци - Август, какъвто беше и този през 2018г. Освен с приятели, от прочетеното до тук, сте разбрали, че "травел френдовете", които винаги са ми под ръка, са моето семейство - майка ми и баща ми. Как да не ги обичаш тези хора ... Ако кажа "А" - те задължително "Б" и те така ... Този травел план, вече беше споделен с тях, когато покрай офиса ми премина Миро. Обичам да пиша с имена 😄 Миро е колега, който работи непосредствено до моя офис, но в различна сфера на дейност. Тъй като той бе 1вия, който ме попита какво съм се замислила - директно му споделих. Миро е от хората, които доста обикалят из България за разлика от мен и респективно ПОЧТИ, обаче ме накара да се съглася с неговата теория. Като тръгнем от там, че Девин е далеч, че има доста завои и, че някак си за един ден ама никак не става да се отиде там, най-малкото, че ще се убием от път и няма да видим нищо. Приемайки мнението на Миро за меродавно, не чаках да мине много време, за да набера скорост към другата дестинация. Не знам от къде ми хрумна Копривщица.

Ще ви кажа за там!

Когато учих в университета във Варна, 1вия човек, с който се запознах беше Цонка (Цу) от Копривщица. Както неведнъж съм ви казвала, хубавите хора лесно се намираме! Спор няма, че се сприятелихме на едната дума и от тогава до ден днешен сме големи приятелки, макар тя да живее във Варна, а аз в Стара Загора и да не се чуваме често! На малко по-късен етап, имах удоволствието да се запозная със сестра и Лучи и нейния съпруг - Леонид (Льошката) и тяхното семейство! Бяха ни поканили на гости и прекарахме повече от страхотно - преди много време. Та - тъй като съвсем на скоро с Лучи се бяхме чули по служебен повод, реших да звънна 1во на нея. Докато обяснявах аз, Лучи избърза да каже, че много хубаво сме го намислили, тъй като сестра и - Цонка си е там и ще можем да се съберем всички. Отделно от това, има и събор за народни песни и танци.

Нали помните, че когато нещо има да става, то просто си става!

Сега запомнете и, че ...

Винаги, когато настъпи някаква промяна, без значение от какво естество - 1во тя е за хубаво и 2ро със сигурност се намесва един друг, който нарежда какво и как да се случи!

Копривщица, както и Велико Търново, са едни от малкото места, към които връщането, винаги е свързано с положителни емоции. Много истории, забавни вечери прекарани с близки приятели. Приятели, в един истински смисъл на думата. Такива, които днешно време вече не само са рядкост, но и ги няма! Всеки, който е бил там, знае, че Копривщица е град - музей. Много от видните наши революционери са родом от този град. Там, се е чул и 1вия изстрел, дал началото на Априлското въстание!

Но всичко по реда си!

Уговорихме се с Лучи. Тъй като те имаха гости, ни предложиха, да ни настанят в съседна до тях къща. За нас това не бе от значение, тъй като целта на занятието бе да се съберем и да се видим! До ден днешен се вълнувам, когато разказвам тази история, тъй като освен сантимента, който остави, това са хора, които винаги е удоволствие да виждам! Дойде Събота, натоварихме се на колата и потеглихме! Не е необходимо да обяснявам, че времето бе повече от прекрасно! Освен, че беше Август - Аз пътувах. А това винаги е от значение! Пътуването с майка ми и баща ми, винаги е било удоволствие. Татко ме стави да карам. На места, признавам си ми беше доста дискомфортно от страна на пътя, но пък човек така се учи! Сякаш шофирането по този път бе подготовка да започна да се уча сама. Не, че не прецених леко един завой и го взех по-остро ... татко само се усмихна ... и ...да! Малко преди обяд, вече бяхме в любимото ми градче! Още в преминаването на дървената арка, на която бе резбовано името на Копривщица се усети аромата на стария град! Онова дълбоко усещане за безвремие, което те кара да свалиш часовника си и да потънеш в удоволствието от липсата на ежедневие и напрежението в него! Къщата на Цу и Лучи е в самото начало и те ни чакаха на вратата. Слязох и прегърнах и двете. Изключително бях щастлива, че се виждаме. Пак повтарям, че това приятелство е от онези, които създадат ли се веднъж - остават за цял живот! Настанихме се, оставихме куфарите и по най - бързия начин се изнесохме към дома на Лучи и Цу. Както отбелязах в началото, същия ден имаше празник и народен събор. Взехме ги и веднага се спуснахме към централната част.

А там - музика, песни и танци - да ти се напълни душата!

Използвахме възможността да посетим 1вото класно училище.

Мама не влезна - само тате. С него винаги е забавно да разглеждаш. Дори се нагласих за снимка на училищната дъска. След като се заредихме с добро настроение, което всъщност никак не ни липсваше ...

... се отправихме към дома на Цу и Лучи! Седнахме на хладно отвън на беседката. Разбира се, ние никъде не отиваме с празни ръце - мама носеше кюфтета и ребърца за скара, а тате беше взел една хубава диня - неговата запазена марка :) Те също се бяха приготвили доста. Опънахме една маса и седнахме. То ... хубавите хора винаги се събираме, колкото и далеч да живеем. Достатъчно е да се намерим веднъж. Компанията беше страхотна и много весела. Прекрасни хора, сред които един прекрасен човек - Стела - народна певица и съпруга и, който свири на акордеон. Когато не си се виждал с някой от много време, имаш много какво да си кажеш и времето никога не ти стига. Дума на дума, приказки сладки - мина следобеда. Льошката предложи да си починем малко и се уговорихме към 17:00 да се видим и да излезем на площада, за да гледаме събора. Речено - сторено! Прибрахме се в къщата. Стаята ни беше цялата в ламперия - дървения. На тавана имаше дърворезба - от любимите ми, които изобразяват слънцето - нещо характерно за старинните къщи в Копривщица.

Къщата в която бяхме отседнали е построена на лек баир и излизайки от вратата, можеш да видиш целия център на градчето - особено красиво сутрин, но ще стигна и до там. Легнахме да си починем, аз си взех душ, преоблякохме се и малко по малко часовника отбеляза 17:00. Излязохме и се запътихме към мегдана. Съборът вече беше започнал. Виеха се хора, пееха се народни песни от всички краища на България. Потапяш се в една различна атмосфера, връщаш се към корените си, усещайки духа на българщината, на твоята родина. Духът на България! Съборът вече бе към своя край. Повеселихме се, изиграхме няколко хора и загряхме за вечерта. https://www.facebook.com/ksnikolova/videos/10216593853748842/ Постепенно започва да мръква и след като хората започнаха да се разотиват, заедно с Цу и Лучи се запътихме клъм тях, където се събрахме. Обичам да ходя на гости в тях, тъй като къщата е от типичните за градчето старинни. Самото разположение на стаите - голямата одая в която се събират всички и от която се влиза по другите стаи ... картината на стената ... всичко създава едно усещане за ценностите на България, запазването на рода, традициите, семейството, уважението към по-възрастния. Ценности, в които сме възпитани и аз и те! Влезнах да ударя набързо едно рамо, сложихме масата и заседнахме. Както е редно! В един прекрасен момент Стела и съпруга и извадиха акоредона и запяха. https://www.facebook.com/ksnikolova/videos/10216597979931994/ Не мога да ви опиша емоцията и настроението, което създадоха у всички. Татко беше най-щастлив! Запяхме всички заедно с тях, татко дори заигра. Атмосферата, която създава българската народна музика трудно можем да я намерим по заведенията! Ето защо ви казах, че голяма роля играе и възпитанието в къщи! Как и на какво ще научите децата си зависи един ден какви ще бъдат те като хора! То не бяха песни, то не бе чудо, то не бяха хора! Много отдавна не бях се забавлявала така - сред истински приятели! Когато си в такава компания, се чувстваш богат!

А БОГАТ е този, който има семейство и 2ма, НО истински приятели!

Запомнете това!

Настане вечер, месец изгрее, звезди посипят свода небесен. Гора зашуми, вятър повее, балкана пее хайдушка песен!

Дали защото това бе един от цитатите, които татко доста често цитираше или не знам - просто докато пишех ми мина през ум и реших да го споделя ... А може би, защото сред песни и танци неусетно времето минаваше и трябваше да се прибираме да почиваме. Казахме лека нощ на Лучи и тръгнахме. Мъжа на Стела излезна с нас. На татко милия така да не му се тръгваше ... Разговориха се насред пътя, тате продължи да пее ... беше много щастлив и както аз така и той много отдавна не се беше веселил така искрено и от сърце! Колкото и да го подканях да тръгваме " Айде бе Стефане ...' той отговаряше "Чакай мааа - вижа колко ми е хубаво :)" Сякаш знаеше, че това ще му бъде за последно и искаше да се порадва на живота докрай! А кой ти знаеше, че това наистина му беше последно! Мили хора - обичайте родителите си! Всеки път, когато имате възможност се виждайте с тях и не пропускайте да им кажете, че ги обичате! Ако ви се отдате шанс да отидете някъде и да се забавлявате - отидете!

Насладете на мига до край! Пътувайте, срещайте се с приятели! Създавайте спомени! Не забравяйте, че всичко е преходно и, че е важно онова, което се случва днес! Не чакайте да стане утре! Не си търсете оправдания! Живейте днес! Тате казваше:

Яж, пий, носи си новите дрехи и .. най-важното - да не ти пука! (тате друго казваше, ама ... за пред блога ;)

и беше много прав!

ЗАПОМНЕТЕ ТОВА!

На сутринта станахме рано. Разбира се, кафето винаги е с мен, а в къщата имаше кетъл. Направих на мен и тате и излязохме на верандата. Чистия въздух се беше сгъстил на Копривщица и лека утринна мъгла се бе спуснала над градчето.

Вдишвайки от кристалния въздух, усещаш аромата на всяко едно цвете в близост! Това е хубавото на балкана. Въздухът, хората, водата - всичко е чисто! Докато мама се приготви, ние дръпнахме по кафе. Изчакахме я и излезнахме да закусим. Само в центъра имаше будка за мекици. С най-голямо удоволствие си купихме и седнахме да хапнем. Очакваше ни разходка из калдъръмите на величествения град-музей, където се намира родните къщи на почти всички революционери. Взехме билети и тръгнахме. Изключително интересно бе за майка ми и баща ми. Аз лично бях ходила няколко пъти, но всеки път, когато отивам там ми доставя истинско удоволствие да посещава, обектите отново! В къщата на Дебелянов, се организираше и четене на неговите стихове. Над вратата на дома му, тате прочете: " Да се завърнеш в бащината къща, когато вечерта смирено гасне ... "

Направихме си много и прекрасни снимки, които останаха запечатани завинаги! Правете снимки. Правете много снимки и не изтривайте никоя за това, че не е станала хубава! Ще дойде момент, в който ще искате да я видите отново и не защото не е хубава, а защото е запечатала скъп спомен за вас!

Обиколката завърши с къщата на Бенковски, намираща се в най-високата част на Копривщица, а до нея, само на върха се издигаше и паметник на самия Бенковски на кон с байрака в ръка повеждайки хвърковатата си чета!

Разбира се, не пропуснахме и моста, на който е гръмнала 1вата пушка, която обявява началото на Априлското въстание!

Калъчевият мост е една от забележителностите в старата част на град – музей Копривщица. Мостът носи името на Хаджи Найден Калъчев. Той дарява средствата за построяването на моста през 1813 година. Той е известен още като Мостът на първата пушка. Навсякъде из града може да видите обозначителни табели, които да Ви упътят до моста. Той е между къщите на Тодор Каблешков и Лютовата къща. Той преминава над Бяла река.

Моста е направен от грубо издялани камъни и е сводест и висок. След около 100 години след построяването му, моста на Първата пушка е реставриран от правнука на Хаджи Найден Калъчев. Много близо до моста се намира паметник, посветен на Първата пушка, който е направен по проект на архитект на име Дудулов. На 20 април 1876 год. Георги Тиханек, който е бил български въстаник убива заптие на име Кара Хюсеин. С кръвта на убития Тодор Каблешков написва „Кървавото писмо“. То е ключово, защото чрез него се дава старт на Априлското въстание, тъй като то е разпратено към всички останали комитети из страната.

Понякога се чудя как някой може да не си спомня някакви неща ... Все едно беше вчера, а всъщност минаха неусетно 3 години! Приключвайки с обиколката, седнахме да обядваме в едно от известните заведения - Дядо Либен. За съжаление, останахме леко разочаровани, тъй като сега го държат друго собственици и очевидно бяха развалили и обслужването и кухнята ... Въпреки това, нищо не бе в състояние да развали прекрасното ни настроение! Хапнахме доволно! Минахме покрай Лучи и Цу да си кажем довиждане и до следващия път! Винаги е хубаво да се връщам там, а когато се върна, не ми се тръгва! Момичета, обичам ви толкова много и съм изключително щастлива да имам приятели като вас! Днешно време е много трудно човек да създаде такова приятелство, а нашето определено е истинско! Една такава разходка оставя много приятни мигове и незабравими спомени! За съжаление на един от нас - на татко - това беше последния такъв спомен! Малко по-късно на 24 Август 2018, го загубихме в катастрофа, в която той си отиде напълно и доказано 3 години по-късно - невинен! *Този пътепис написах в памет на моя баща Стефан! С тези редове искам да му кажа, че ми липсва безкрайно! Следата, която той остави в мен е дълбока и се крие в онова на което заедно с майка ми ме възпитаха! Да уважавам и ценя семейството си и близките си приятели! А това са ценности, които днешно време малко хора притежават! Благодаря на всички, които ще прочетат тази статия! Бъдете здрави!

Пазете и обичайте семействата и родителите си! Те са всичко, което имате!